Помориец прави лули с герои от Хобит

Помориец прави лули с герои от Хобит

неговата малка, но уютна работилница в Поморие. Макар и да не харесва популярността, той се съгласи да сподели за изкуството си с читателите на Черноморие. А докато разказваше, двете му ръце не спираха да работят... или по-скоро да създават красота.

А ето и неговата история:

Всичко започва още в училище. "В четвърти клас се записах на ракетомоделизъм - правех картонени ракети.  Какво стана обаче. Даскалът, който се занимаваше с керамика и дърворезба ме видя, че съм изрисувал всички ракетки с космонавти, и директно ме взе от ракетомоделизма при себе си. Те всъщност малко ме и изгониха, понеже бях взел всички инструменти вкъщи, на село Лъка при дядо ми, да правя ракети. Общо взето много бели правех. На село си направих сам ракета и после не знам как се случи, но подпалих съседната къща. Кокошките им горяха два дена", разказва през смях Васил, а после продължава историята си: "Даскалът ме взе в неговия кръжок и започнах да се занимавам с дърворезба. По времето на комунизма имаше свободни и задължителни кръжоци. Аз и по литература ходех, ама като ме удариха хормоните и спрях".

Средното си образование Васил получава в СОУ "Св. св. Кирил и Методий" в Бургас, специалност "Керамика". След това следва казармата, после курсовете за реставратор... Това, което е научил го дължи на кръжоците в училище.

Историята на първата лула:

"Първата си лула я направих в казармата. Да мога да събирам фасове за наряда. Късах си клони от едно дърво. После вече се стигна до серийно производство (смее се) - на ротния лула с танк, на старшината лула със самолет. Нещо страшно. Но първата лула така си я направих - от един орех. За четири часа. Страшно много ми се пушеше", спомня си Васил. 

След казармата той се занимава, както сам го определя, с щуротии - работи като таксиджия, след това в музеи, дори като сервитьор и готвач. И въпреки това страстта му към дървото винаги е надделявала. "Иначе от казармата насам в себе си винаги имах макетно ножче и всяка свободна минута дялках. Постоянно! Каквото и да е!", разказва помориецът.

Благодарение на изкарания курс по реставрация, през 2005 година Васил получава шанс да замине за Испания.

"Напуснах оконачателно музея и заминах да реставрирам мебели в Мадрид. А събота и неделя си продавах лули на улицата - в центъра на Мадрид, пред кметството. Опъвах по една бяла черга и си нареждах луличките. Един ден, беше много смешно, идват полицаи и хем се смеят, хем намусени. Единият ми вика: "Тука не можеш да продаваш". В това време кметът ни гледа отгоре. И ги питам: "Хубаво де, а къде да продавам?" (Там е разрешено за артисти да продават по улиците, само китайците ги гонят с тия фалшиви парфюми обяснява Васил). " Ела ще ти покажа" - ми казва полицаят. 45 минути вървя с мен да ме заведе пред един музей и ми каза: "Ей тука може да продаваш". И за няколко часа продадох всички лули. Ходех с 500 лева в джоба и се чудех, какво става. Около мен по едно време се въртеше друг българин - дялкаше лъжици".

Горе - долу така преминават 3 години от живота на Васил, който с носталгия допълва: "Испанците и туристите, който си купуваха от мен бяха много доволни, аз също. Някои ми взимаха контактите и като се приберат по родните си места ми правеха поръчки за роднини". След като в Испания настъпва криза през 2007 година той е принуден да се завърне отново в България.

След известен период в България, Васил заминава за Англия

"Като отидох в Англия си направих сайт за лули. Там сто човека ми казаха, че това нещо ще се продава в интернет. Понеже аз там ги оставях по магазини. В Испания също оставях по магазини. Това е, че се зниамавам с още хиляда щуротии. Ако се занимавах само с лулите, можеше и да стана богат. Примерно да си купя и колело (смее се). А тия лули, такива гравирани, ги правя само аз и една машина в Украйна. Сериозно!  Има някакъв украинец, който има такава машина и гравира, но ги прави едни и същи. Прави хиляда бройки само с котвичка или корабче. Не гравира на ръка, а машината с компютър. Състезавам се с машина", споделя дърворезбарят. 

Макар и от малка държава като нашата, големият талант на Васил преминава отвъд океана. Днес той получава поръчки основно от САЩ и Канада.

"Имам си една баба Мери от САЩ, моя фенка. Тя е колекционерка, богаташка. Подари ми и оригинална картина на Салвадор Дали. Вече има около 50 мои лули. Докато ги кача на сайта и вече си е поръчала. Имала две стаи с лули и специална витрина с моите лули. Аз и направих подарък една лула. Много малка. Колкото монета е голяма".

Въпреки големия интерес, изкуството на Васил си остава оценявано основно извън пределите на България.

"В България и да има поръчки, цената е по-различна, а трудът си е същият. Не мога да работя два дена за една лула и да я продам за 20 лева", разказва помориецът.  

В днешно време останаха ли хора със сетива за изкуството? Според Васил, са много, но не са в България. "Тук нашите предпочитат първо да видят цената. Едно време имах ателие за рамки в София. Продавах картини на улицата и като продам някоя отивах да й правя рамка. Те избираха рамката, не картината. Един ден един искаше да му направя рамката оранжева. Попитах го защо, оранжева, след като съм подбрал хубаво дърво. Той ми каза - "Ми, защото тапетите са оранжеви". Направо хванах боята и развалих дърворезбата", допълва майсторът на дървото.

Разочарован от хорската суета и материализма, на въпроса ми дали смята да отвори ателие за лули и в столицата, Васил реагира: "Пфу, Моргот! Няма да се върна там". 

И ставайки дума за Моргот, нека разкажем за основните гравюри, от които се интересуват клиентите на Васил. Поръчват му да изработи лули с героите от сагата за Хобит. Всички герои от сериите досега са издялани от него от дърво. 

Освен сцени от Хобит, любителите на дърворезбата могат да видят гравирани и пейзажи на Несебър, Поморие, София, както и икони. "Даже сега имам една, която стои и чака. В нашия манастир вече има 4 големи икони и около 5 000 малки. За други манастири не правя, нямам украинска машина", смее се Васил. 

Дървеният материал, който той използва за уникалните си ръчни лули е бриар, круша, череша и орех, а направата на една такава му отнема от 3 часа до 6 месеца. В момента има поръчки за над 10 лули.

Нашият разговор, който премина при много смях, забавни спомени и лека носталгия, завърши по-най артистичния начин:

- Планувал ли си да се захванеш с нещо друго в бъдеще - освен да правиш лули и икони?

- Да, да си правя вино!

- Това може ли да го напиша?

- Може!