Скромен апартамент в сърцето на Истанбул пази спомена за Орхан Кемал

Признат е за един от класиците на съвременната турска литература. Определят го като турския еквивалент на Хемингуей. Автор е на 28 романа и на една пиеса. А по творбите му има 21 филмови адаптации. Той е Мехмет Рашид Огютчю, роден на 15-ти септември 1914 година в Адана, по това време част от Османската империя, днес Република Турция. Името му не говори много на четящите хора, не само в родината му, но и по света. Но псевдонимът му го прави известен и превеждан на много езици, в това число и на български. Той е Орхан Кемал.

Почти всяка година пътувам до Истанбул, за да се насладя на атмосферата на този невероятен мегаполис и всеки път откривам непознато място, преоткривам историята на града, бил столица на четири империи, минавам по вече отъпкани пътеки и търся нещо ново и различно. Така (не)случайно попаднах на улица „Акарсу“ (Akarsu caddesi No:30, Cihangir). На този адрес, на първия етаж в една няколко етажна сграда, се намира къщата-музей на Орхан Кемал.

Първата асоциация, която направих, когато прекрачих прага на музея беше с къщата-музей на Иво Андрич в сръбската столица Белград. Двата апартамента си приличат, но само на пръв поглед. Но и двата пазят спомени за своите известни обитатели.

Още преди да дочетем надписа, закрепен за входната врата на сградата, уредникът в музея беше пред нас, на стъпалата и обясняваше, че може да разгледаме музея срещу входна такса от 80 турски лири за възрастен и 40 турски лири за деца (курсът на лирата в момента е 0.55 стотинки за 10 турски лири, което прави 4.40 лева).

Можете да останете в музея неограничено време. В съботната сутрин, когато го посетихме, други желаещи да влязат нямаше. Имахме възможност да го обиколим няколко пъти, тъй като апартаментът е съвсем малък и скромно обзаведен. В коридора ви посрещат снимки на Орхан Кемал и лични вещи. Зад витрините са подредени всички написани от него книги. Зад стъкло се четат и част от преведените на български език негови романи – от трилогията „Господарката на чифлика“ – „Произшествие“, „Господарката“, „Беглецът“, книгите от трилогията „Възмездието“ – „Престъпник“, „Скитник“ и „Момичето от улицата“. Там е изложен негов портрет, както и бюст. А на леглото, на което е седял, е поставена отливка на лицето му, след като е починал. С изненада установих, че е издъхнал на 2-ри юни 1970 година в София. По това време той е бил в нашата столица, за да се лекува и почива внезапно от инсулт едва на 55 години. Погребан е тържествено четири дни по-късно в Истанбул. В същата тази стая, която пази и негови лични вещи – пишеща машина, ръкописни страници, тефтер със записките му, пепелника му, е изложен един от костюмите му, сандъка, в който е държал дрехите си, радиото, газената лампа.

Орхан Кемал има интересен личен живот и част от зрелите му години могат да се открият в архивните снимки, които са изложени по стените в коридора и едната стая.

Роден в семейството на адвокат. Баща му Абдулкадир Кемали е бил депутат от Кастамону по време на първия мандат на парламента на Република Турция. През Първата световна война семейството се мести в Коня, а през 1923 г. във връзка с мандата на баща му - се преместват в столицата Анкара. През 1930 г. по политически причини семейството напуска Турция и заминава за Сирия, а през 1931 г. се мести в Бейрут. Година по-късно бъдещият писател се връща при баба си в Адана. С незавършено средно образование той работи като общ работник, тъкач и чиновник в текстилни фабрики.

Заради политическите си възгледи попада в затвора. Там се запознава и сприятелява с писателя Назъм Хикмет.

Първият му разказ е публикуван през 1940 година под псевдонима Рашид Кемал. От 1942 година започва да използва псевдонима Орхан Кемал. Първият му роман „Бащина къща“ излиза през 1949 година. Същата година, след смъртта на баща му и детето му, той се мести в Истанбул заедно със съпругата си.

През 1958 година за разказа си „Kardeş Payı“ получава литературната награда „Саит Фаик“, а през 1969 година - литературната награда на Турция за разказа „Önce Ekmek“.

През 1966 година е арестуван за комунистическа пропаганда, но е освободен месец по-късно.

Романите му биват филмирани. По трилогията „Господарката на чифлика“ е заснет и един от най-популярните турски сериали.

Не бях подготвена за посещението в музея на Орхан Кемал и точно заради това успях без предразсъдъци да се докосна до една малка част от живота на този писател.

И както гласи поговорката, че нищо в този живот не е случайно, оказа се, че тази година се навършват 110 години от рождението на автора. И ако живеещите в района знаят, къде се намира къщата-музей и могат да ви упътят, то е необходимо само да стигнете до района на площад „Таксим“, който е най-близката до улица „Акарсу“ от известните туристически дестинации в Истанбул. Едночасовото литературно приключение, което ще си подарите, ще направи престоя ви в този мегаполис още по-цветно и запомнящо се! И ако не бързате, постойте малко в района, опитайте сладкиши от местната сладкарница или турски сладолед, изпийте едно турско кафе или просто поспрете и наблюдавайте как живота кипи на метри от мястото, което пази спомена за писателя Орхан Кемал!