Столетник от Кошарица празнува днес вековен юбилей
Роден е роден на 9-ти август 1910 и е баща на три дъщери, четирима внуци и двама правнуци. Съпругата му Върба е починала на 85 години, понастоящем живее със семейството на втората си дъщеря Елка. Той е трето по ред дете в семейството на Дойчо Гинев. На 3 години е, когато с брат си и двете си сестри остават сираци, след като баща им е убит в Междусъюзническата война. Ходил е само няколко дни на училище. Макар и невръстен се принуждава да започне да чиракува в Кошарица, а впоследствие до 16-годишна възраст - в мелниците в Оризарe. Останал дребен на ръст, но навсякъде показвал висока работоспособност. Аргатува преди да влезе в казармата. През периода 1930/31 г. служи в 24 пехотен полк в Бургас. След уволнението се сдобива с два бивола и волска каруца. Жени се и му се раждат три дъщери. Постепенно събира имот, купува си и кон, завъжда добитък.
Докато разговаряхме си припомня, че през 30-те години в селото имало 6 000 овце и над 760 кози. През 1944 става и ловец, но от по-рано започва да придружава ловци и да "усвоява" ловджийството. Известно време е бил секретар на ловно-рибарската дружинка в селото. Първата му пушка е била тип "долма", зареждаща се през цевта. След години си купува по-модерна пушка, с която не се разделя. През 2008 по време на лов за зайци първи убива заек. От другите ловци се отличава по това, че стреля с лявата ръка. Но всъщност е левичар по рождение. Съвсем наскоро местната ловна дружинка чрез Държавно ловно стопанство-Несебър поднови билета му за лов.
По време на Отечествената война е мобилизиран, но не участва пряко в бойни действия, а е сред тези, който остават на родна земя, за да обучават доброволци за фронта. След края на войната, от средата на 40-те до края на 50-те години работи в горската кооперация "Дъб". 12 години работи по залесяването и най-вече по ловното стопанство, при почистването и залесяването на дивечовите ниви, добив на сено и концетриран фураж.
"Негов патент беше завързването на натоварения със сено камион. Макар и вече на 70 години бай Ради през кабината се покачваше на камиона, завързваше въжето на предния капак, след това го пренасяше по цялата каросерия и се спускаше като алпинист през задния капак от височина над 3 метра", разказва за него Иван Ербакамов - бивш шеф на горското. И допълва, че бай Ради, както тогава, така и сега е винаги усмихнат, приказлив и шегаджия. През 2003 година, когато чествали 100-годишнината на горското стопанство, поканили и него за тържеството в "Ханска шатра". Дошъл сам пеш от Кошарица по преките пътеки, въпреки че разстоянието е повече от 6 км. През 1958 г. влиза в ТКЗС и остава да работи там до пенсионирането си. За кратко е работил и във ВиК.
Макар че се е пенсионирал преди 40 години домакинът не обича обръщението дядо, а предпочита императивно да му викат бай Ради. Докато разговаряхме за житието-битието му на столетник, към нас се присъедини и друг по-млад "бай"- съседът Кольо Аврамов - роден през 1927, който от време на време се намесваше при необходимост от актуализация за някоя случка, разказана от бай Ради. А случките не бяха една и две.
Бъдещият столетник (срещата ни с него бе броени дни пред днешния му рожден ден б.а.), който е изключително жизнен за годините си, прекарва целият си живот в Кошарица - селище, което хем е в планината, хем е близо до морето. Не спазва някакъв специален хранителен режим. Казва, че всичко му е сладко.
Свикнал с траханата и качамака, но не е вегетарианец. Похапва месо, добито от хайванчетата в домашния двор, но и от дивеча, отстрелян по време на лов. Пийва си и ракийка, и вино - само собствено качество.
Сутрин става рано,около 6 ч. И денят му започва с кафе, приготвено на кафеварка. Впряга магарето в каручката и заминава за лозето. Ако има нужда, копае, или връзва лозите, реже и изнася лозови пръчки. Сухи чукани ще събере, сено или трева ще накоси, всеки ден ще намери какво да свърши. Ако пък надвие на работата и остане свободен, ще запрегне магарето и ще пошета по полето и близката гора.
Магарето и каручката са неговото превозно средство, своеобразния "Мерцедес" за черните пътища извън Кошарица.
Като се върне ще се поогледа в двора, където все има нещо да се свърши. От време на време поддържа форма с цепене на дърва. В 12 ч. обядва, а вечерята му е в 18 ч. След обядната почивка отново е на двора, след това излиза да прибере магарето оставено да пасе, придружаван понякога и от ловното си куче Бранко, което е птичар. Ляга си около 22 часа, като преди това е обмислил какво ще прави на следващия ден. Планът му е всеки ден да свършва по някоя работа, да има ангажимент.
От младежките години най-ярки са спомените му след уволнението, когато чорбаджията при който работел вместо с пари се разплаща с него с чифт биволи, заедно кола към тях, и женитбата му с Върба. Спомня си и за къпането във вира на Ивановден като младоженец. И за Сирни заговезни, който също бил впечатляващ празник на времето. По Гергьовден се хващал на хорото, а съвсем наскро показал завидни хороводни умения по време на едно тържество в селото.
След като си купил кон, редовно участвал в кушиите за Тодоровден и не веднъж и дваж печелил надбягванията. Уменията си на ловец развил по време на работата си в горското стопанство, където най-много се отглеждали муфлони и фазани. Участвал е в изтребването на лисици, които за един период се превърнали в напаст за домашните птици. И сега излиза да ловува през ловния сезон. От едрия дивеч е убивал сърна, дива свиня и елен. На времето се заразил и от иманярството, но скоро се отказал.
Не си спомня да е боледувал. Когато бил на 90 години от невнимание в къщи си счупил крака и това му е единственият път, когато прибягнал до лекар. Научил се е да играе карти и табла, но не обича по този повод да се заседява в кръчмата или в пенсионерския клуб, където играещите често стигали до свади.
Не членува в партии, но дойде ли време за избори, винаги отива до стаичката за гласуване. Пуска бюлетината, защото според него е важно човек да упражни правото си на избор. Слуша радио и гледа телевизия, за да е в час за случващо се у нас и по света.
Наборите му са си заминали от този свят отдавна, но той има за събеседници през деня съседите си Слави и Кольо, родени през 1925 и 1927, на които неформално вика лапета.
Максим Момчилов
