Таня Божинова: Шизофренията все още е тема табу

Таня Божинова: Шизофренията все още е тема табу

В света от това заболяване страда 1% от населението. В бургаския Информационно-консултативен център за психично здраве помагат на хората страдащи от това заболяване, както и на техните близки. Таня Божинова е психо-социален консултант в центъра.

- Г-жо Божинова, какво знаем за заболяването шизофрения?

- За шизофренията и за всички останали психични заболявания не се говори много. Те са тема табу в обществото. Всъщност хората не са много запознати с психичните заболявания. Стигмата у тези, които са се разболяли и у техните семейства е може би причината, така под сурдинка да се говори за психичната болест като цяло. Шизофренията е най-тежката психична болест с най-сериозни последствия. За щастие съвременните медикаменти успяват бързо да овладеят пристъпите.

- Какви са негативните симптоми на болестта?

- Най-вече социалното отчуждаване. Това се дължи не само на параноидните страхове и негативния симптом, при който по-чувствителните се разболяват.

- Какво може да придизвика това заболяване и то наследствено ли е?

- Все още нещата са спорни, тъй като генетично е доказано, че това заболяване е заложено. Ако в историята на предците има болен член на семейството от шизофрения, то вероятността и поколението да заболее е голяма, но като казвам голяма - вероятността е 4%. Ако човек е генетично предразположен, това не означава че непременно ще се разболее.

Оключването може да бъде предизвикано от стрес, от житейско събитие, което може да е позитивно или негативно.

- Само медикаментозно ли е лечението и може ли да се каже, че хората заболели от шизофрения се излекуват един ден?

- Не смея да твърдя, че напълно може да се излекува болния. Но с медикаментозната терапия, при адекватно приложено лечение и при поддържаща терапия впоследствие, човекът може да си бъде в терапевтична ремисия дълго време. Относително е, защото факторите които влияят са от значение дали ще се отключи втори и трети пристъп.

- Какво представлява лечението в първоначалния етап и колко време продължава? И как може да се познае, че човек има психически проблем?

- Един пристъп няма начин да не се разпознае от хората, които са доста време с него - колеги, семейство, приятели. Симптомите са халюцинации, странното поведение - то се изразява при всеки строго индивидуално - може да е външен вид - странни прически, странен грим, което не означава, че непременно човек, който изглежда различно има такъв проблем. Отдръпване, затваряне, страхове, параноидни симптоми за преследване, подслушване, някой ме заплашва. Това се разпознава лесно от близките. Човекът отговаря понякога на някого, а е сам в стаята.

Лечението е много индивидуално. Острата психоза се овладява до месец, при някои може да е два-три месеца. При някои халюцинациите може да се овладеят до седмица-две.

- Честата смяна на настроенията може ли да означава, че човек има проблем?

- Може да означава, но също така не е задължително. Често се сменят настроенията при хора, които работят при стрес. Това обаче не означава, че те страдат от шизофрения.

Проблемът в повечете семейства, където се случва да се разболее някой е, че той не отива на лекар, защото отрича да има проблем.

Ако човек се страхува от преследване или го заплашват гласове, той по-скоро би отишъл в полицията, а не на лекар, ако няма някой, който да го убеди, че това което се случва в главата му не е това, което става в действителност.

Много често близките на заболелите не знаят как да реагират. Те се страхуват, срамуват. Ежедневието ни е забързано и понякога не обръщаме внимание на близките си. Всеки един ден закъснение да се започне медикаментозно лечение забавя процеса на лечение.

- Каква е статистиката, колко са заболели от шизофрения в Бургас и какъв е възрастовият диапазон?

- Като цяло шизофренията обхваща 1% от населението. Това са данните в световен мащаб. Мъжете се разболяват в по-ранна възраст между 20 и 30 години. При жените възрастта е - 25-35 години. Като цяло изследванията показват, че мъжете по-често боледуват.

- Във вашия център, с колко хора работите и как се опитвате да им помогнете?

- При обладяването на тези състояния е медикаментозното лечение. Ние извършваме психосоциална рехабилитация. При нас ще има полза от присъствие в центъра, когато са овладени позитивните симптози - той е в ремисия. Първо лекарите трябва да си свършат работата, след това сме ние.

При лечението на шизофренията и тежките психични заболявания психосоциалния модел е най-ефективен - медикаменти и рехабилитацията. Ние правим т.нар. водене на случай. Поемаш го и според това, какво клиента иска да направи със себе си го подкрепяш. Има случаи, в които хората не знаят, какво искат. Липсват им социалните контакти, защото освен семейното обкръжение той често губи приятелства. Самото идване в центъра им помага да поддържат социален контакт. Те имат нужда от помощ при попълване на важни документи, търсене на работа. При нас идват млади хора в дълготрайна ремисия между 25-30 години, успешно завършили средно и висше образование и не могат да си намерят работа. Причината са страховете им, че ще се разбере, че имат такова заболяване. Учим ги как да усещат симптомите, за да могат навреме да потърсят лекар.

- Хора, които страдат от това заболяване могат ли да водят нормален живот, да имат деца?

- Зависи от медикаментозното им лечение и зависи от семействата им. Обикновено семействата не знаят как да се държат с болните. Ако заболяването се прояви около 20-25 години и заболелият няма семейство, бащата се грижи за издръжката, а майката гледа да е до него-нея. Докато в един момент близките отричат заболяването, в следващия момент идва вината, най-често у майката, че тя е виновна, след това е следващият момент - прехвърлянето на отговорности. Основното е свръх обгрижване, което е голяма грешка от страна на близките. Това че е болен, не означава, че не може да свърши разни неща - да почисти, да плати сметката, стига да му бъде позволено. Обикновено това не се позволява.

- Как помагате на родители, които имат такива деца или близки?

- В Информационно-консултативния център се появяват първо близките - майки, млади хора търсят помощ за близки, да се консултират. Имаме група за близки, където хората обменят житейски опит как всеки индивидуално се справя с болестта, грижите и симптомите, какво трябва да е поведението по отношение на болестта. Не трябва да се свръхпотектира. Няма да му навреди на този човек да се грижи за градината, например.