Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век
Православната църква посвеща днешния ден 14-ти октомври на преподобна Параскева или Петка Българска. Празникът в чест на света Параскева (Параскева на гръцки означава "петък", оттук и българския вариант - Петка).
Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия (Мраморно море), а родителите й били благочестиви и уважавани християни. Още като десетгодишна св. Параскева чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня. Тя следвала примера на света Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и след две години тихо угаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени като чужденка.
Дълги години гробът на светицата бил забравен - когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в която света Параскева била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.
Света Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите и в Търново. Най-популярната творба е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно в средновековна Европа.
В българския народен календар празникът е известен като Петковден. С него българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.
Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като "мърлене" или "овча сватба".
Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
Зимният Петковден не е само празник в чест на света Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
