Църквата празнува днес кръщение Господне

Свидетелства за чествуването на този най-древен празник съществуват още от 2 век. Корените му водят в Египет. Климент Александрийски съобщава за гностическа общност, която е отбелязала с нощно бдение кръщението на Иисус Христос. Според гностическото схващане по време на Кръщението Логосът се е въплътил в човека Иисус и така се е явил на Земята. Това води до твърдението, че църковният празник Богоявление се е появил като контрареакция на честването на гностическата общност от това време.

Още два мотива се крият зад определянето на датата за този празник. В нощта на 5 срещу 6 януари в Египет се е празнувало раждането на бога на Слънцето Аион от девицата Коре. На 6 януари е бил обелязван и култа към Нил, при който е играла роля представата, че през вечерта от някои извори е извирала кръв вместо вода. Епифаний от Саламис съобщава, че 375 година на този ден египетската църква празнува Рождението на Иисус, както и първото чудо в Кана.

С разпространението на празника се наслагват и допълнителни елементи в неговото съдържание, като се стига дотам, че на 6 януари освен Рожедението във Витлеем и чудото с виното в Кана се отбелязват и преклонението на тримата влъхви и кръщението в река Йордан. Този процес на натрупване престава с преместването на Рождество Христово на 25 декември и така на изток главен празник остава кръщението на Иисус в Йордан, докато на запад продължава да се честват и чудото с виното и преклонението на мъдреците.

Празникът носи името "Богоявление", защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Иисус Христос преди Неговото кръщение. Спасителят, който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на своя Предтеча.

Наскоро преди това свети Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед във Витавара отвъд Йордан. Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!", привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?", а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му". Когато Иисус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него Кръстителят го възпрял с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?". Иисус му отговорил: "Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда". Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение".

Православната традиция e запазила празника Кръщение Господне инкорпориран с празника Богоявление, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът - Христос, Свети дух - във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.