Димна завеса: Политиката на ЕБВР за отпускане на заеми за търговски площи

Изненадващо, отговора на ЕБВР е "ритейл" и по време на кризата яростно атакува този сектор, отпускайки заеми на обща стойност над 100 млн. евро за изграждането на два търговски центъра в Стара Загора и Бургас. А техните инвеститори? Те не са ли чуждестранни фирми? Как това се вписва в идеята да се подпомогне на българските предприемачи да увеличат конкурентноспособността си?

"Нищо подобно", казва Дейвид Кауърд, изпълнителен директор на "Странд Бургас", фирма с преобладаващо българско участие. През 2008 година фирмата е поискала помощ за изграждането на Strand - търговски център в Бургас с отдаваема площ от 30 000 кв.м. "След като ЕБВР, ни отказа, разбрахме, че подкрепят външен инвеститор (Glbe Trade Centre S.A. Poland). Причината била успехът им в чужбина. Не мога да коментирам, до колко това е така, но миналата година финансиращите заеми, включително и този от ЕБВР, в "Галерия" Варна (замрасен проект) и "Галерия" Стара Загора трябваше да преминат от дългосрочни в предсрочно изискуеми поради нарушени договорни условия на приходите. Това едва ли вече може да се нарече успех".

Да, международните строителни предприемачи докарват признати търговски марки в страната, но това е обръзвано с утежняващи условия, например символични наеми, и за сметка на влизането на същите тези марки в конкурентни и възможно по-добри проекти. Ниски наеми и висока строителна себестойност са рецепта за икономическа катастрофа. Например "Galleria" Бургас е с бюджет от 65 млн. евро, от които над 52 млн. евро са заеми от ЕБВР. Само заради тях, молът трябва да генерира средно 18 евро на кв.м. наем. За да изплати себестойността си, ще бъдат необходими 22 евро, а печалба ще генерира с наем от средно над 25 евро на кв.м. търговска площ. Ако международните търговски вериги плащат символичен наем, то разликата трябва да се покрие от другите наематели - местните търговци, чиято конкурентноспособност уж е основна цел на Европейската банка.

Според Мишел Смол, директор имотни инвестции в ЕБВР, банката е много консервативна и не финансира повече от 50% в даден проект. "Изумен съм, казва Кауърд, - Аз потърсих подкрепа от ЕБВР на базата на същите условия, които са видими за всички, но те ми отказаха по редица причини, главно защото проектът ни "разчита много на кредитно финансиране". Когато изтъкнах противоречието с проектите в Бургас и Стара Загора, госпожа Смол, първо каза, че не е добре запозната със случаите, а после добави, че сравнението между български и руски проекти е много трудно. Нито аз, нито другите акционери разбрахме какво общо имаме с Русия в случая. Имайки предвид, че госпожа Смол е в борда на директорите на един от тези проекти - "Галерия Бургас" АД, - нормално е да защити техните интереси. Не е коректно обаче да крие тази си позиция, защото не е ясло дали тя е взела това решение, следвайки политиката на Европейската банка, или защитава частни интереси".

Вместо да създаде благодатна среда за развитие на българските фирми, ЕБВР осигурява на външните играчи оръжия за масово финансово унищожяване, които те използват, за да елиминират местната конкуренция.

Критерият за финансиране от ЕБВР е ясен - подпомагат се само проекти с обществена значимост, които търговските банки не могат да финансират. В Бургас и Стара Загора има поне три проекта, подобни на подпомогнатите от банката, които са намерили финансиране при пазарни условия. Тогава възниква въпросът дали всичко е наред с уличната инфраструктура, здравеопазването и образованието в тези два града, че ЕБВР реши да инвестира именно в търговски центрове, при положение че тези проекти могат да намерят финансиране от частни инвеститори.