Geri
Дивата до чушкопека
и потискащо е. Второ, на мен винаги ми се реве, дори, когато „Любе” не изпълняват „Позови меня”. Можеше и да не се разстроя, а само да се вбеся, ако продължавах да имам проблеми с баланса на джантите. Надявах се на трафик - ужасен, стресиращ, на хулигани, прелитащи с триста, на нервно тупирани лелки, които подават ляв мигач и отбиват в аварийната лента. Но, не. Жива душа нямаше, а и как да има, след като е събота - късен следобед, а в понеделник се очаква официалният край на Лятото, иначе познат като „нова учебна година”?! Понеже само осемдесет пъти, различни хора, ме попитаха: „Ку-упихте ли тетрадки?”, вярвам, че към този момент съм била единствената разхайтена майка в Републиката, която смяташе да снабди отрочето с канцеларски материали, едва десет минути преди първия звънец… Съдба. Лоша идея е да пътуваш към Пловдив по залез. Просто слънцето те заслепява, кожата ти се нагрява и опъва, една странна лютивина обзема очните ябълки, а това, че детето рони крокодилски сълзи на задната седалка, започва да изглежда съвсем логично.
Някъде край Ямбол, облаците стават лилави. Приличат на огромни топки сладолед „теменужка”, а от горящите стърнища се носи приятен аромат на печена слама… Последното едва ли е самата истина за стопаните на нивите, които по-скоро наострят слух за прииждаща пожарна кола. Идеята да напиша покъртителен текст за края на сезона ми се вижда все по-добра. Всъщност, след Нова Загора – перфектна. Припомних си последната вечеря с момичетата, която се състоя в култовата бирария „Даляна” край Бургас, спорът ни за „чистената” цаца, омазването в тарама и скордаля, боят за последния калмар в брашно, морския вятър, среднощния пикник на „МакДрайв” (или както се пише), тържествения обход на града след първия есенен дъжд и това как ме изпратиха с обедно Куба Либре, и… се отказах. Не си заслужава да страдаш за неща, които са напълно постижими всякога.. Е, докато температурите са плюсови, не се налага да носиш лопата, с която да проправяш път за колата до мястото на пикника, но… Нелепи подробности.
Есента е моят сезон. Няма нищо тъжно. Имам хиляди щастливи есенни дни, още толкова нощи. Безброй пристигания в Бургас, десетки други пътувания. Не съм типичната „лятна дива”, по-скоро съм „дивата до чушкопека”. Приготвянето на зимнина може да е много приятно изживяване. Не знам защо, но някои жени се стараят да скрият участието си в подобни, обикновено семейни мероприятия...? Беленето на стотина килограма изпечен пипер не те прави по-малко дама, а и кристалите „Сваровски” могат да се повредят от парфюм, но не и от аспирина в бурканите. От личен опит! Да, заприлича на „женска рубрика” – компоти, залези и „Сваровски”. Гадост!
И все пак – лятото си отиде. Детето постъпи в училище, аз съм горда майка на първолак... Движението в Пловдив е все така нерегулирано, маркировката си я представяш, ако държиш на нея, секцията за ляв завой – също. Това е много неудобно, но пък сплотява, друго си е да се съберете в средата на кръстовището, да пийнете кафе, да посвирите заедно... Последният хубав зелен боб е на пазара. „Пукам” люти чушлета върху котлона, за да ги подредя в буркан с моркови и бяло грозде, а след това да ги заръся със захар и сол, точно преди да ги удавя в оцет, затварям очи и си представям първите жълти листа по Александровска, първите тихи часове по Богориди... Моят есенен Бургас. После си казвам, че всичко ще бъде наред и стягам свирепо капачките на винт. Поредната тава печено сладко от смокини вече изстива, довършвам и отивам на първата си родителска среща. Докато директорът не ме повика, за да ме информира, че е пушила в тоалетните, това ще са много приятни ангажименти...
Трудно е, не стана покъртителен, не стана и много забавен текст за края на Лятото. В главата ми звучи Пламен Ставрев... „Какво е всъщност лятото, какво е...”. Моят уличник неден, с когото предлагам да скъсаме! Който се кле в деветдесет дневна вярност, а още през юли се снима с всички. За спомен.
Хубавото? Настъпва времето за шоколад, точно преди онова за меденки и захаросани портокалови корички. През ноември, когато е студено, но не снежно, правя шоколадови трюфели с кафе и ром, подреждам на масата в трапезарията, останалите опаковам и изпращам в Бургас. Бих изпратила и от маринованите люти чушлета, но няма да е така драматично. В шоколадът има страст. Изпращам до различни адреси, но с една и съща любов. Понеже наивно вярвам, че доброто се връща, точно както Лятото.
