Добруджанската Троя - мистиката на Североизтока

фотоапарат и добър гид. Туристическите маршрути из североизтока - по границата между морето и земята, вече набират популярност заради прекрасната природа и мистичната древна история.

До най-североизточната точка на България – Дуранкулак, се стига за около час с кола от курортните комплекси. Районът предлага невероятни гледки - едва ли има някъде по света толкова обширни поля, осеяни с ветрогенератори и... тракийски могили. По данни на местни историци древните паметници са над 400, като от тях проучените са едва 5-6. Тъй като пари за разкопки няма, могилите кротуват завити ту под снежни преспи, ту под тежки житни класове - като странни гърбици насред безкрайните добруджански полета.

На югоизток в посока към морето Дуранкулак граничи с едноименното езеро, чиято площ надхвърля 4000 дка. Това го превръща в едно от най-обширните естествени езера у нас. В него има два острова - Големият, разположен на 20 дка, и Малкият - на 8 дка. Именно тук, в сърцето на езерото, са оцелели останките от най-древния град в Европа, добил популярност като Добруджанската Троя. Големият остров в Дуранкулашкото езеро е първият праисторически музей на открито в България. Разкопките там започват през 70-те г. на миналия век, тогава е изградена и изкуствената дига, свързваща острова със сушата. Днес там могат да бъдат разгледани останките на 6 селища, градени в продължение на две хилядолетия - всяко върху руините на предходното. Оцелели са и основи от пещерно светилище на малоазийската богиня Кибела. Втори подобен храм има и в Балчик, който е на-добре запазеният от елинистичната епоха у нас.

"В некропола край Дуранкулак са открити 1 204 гроба. В света са открити само още три некропола от същата каменно-медна епоха - Варненският - с 294 гроба; до румънското село Черна вода - с 450 гроба и до село Черника край Букурещ, с 400 гроба. Златото открито в некрополите край Дуранкулак и Варна обаче е категорично най-старото обработено злато в света", обяснява Тодор Димов, археолог от Регионалния исторически музей в Добрич. "Ако се окаже вярна хипотезата, че Троянската война е приключила през 1 241 г., то със сигурност може да се твърди, че когато се е водила битката за Хубавата Елена, в Дуранкулак вече е имало тракийски етнос", твърди археологът.

Най-източната точка на България - нос Шабла, е известен с морския си фар. Висок 32 м., той е най-старият действащ фар на Балканския полуостров. На метри от него все още оцеляват руините на късноантична крепост, част от укрепителната система на древната област Малка Скития. Останките не са проучвани, в зидовете ровят само иманяри. Повече информация може да бъде получена в град Шабла, където от м.г. работи нов общински Зелен образователен център, създаден с финансовата помощ на правителството на Норвегия. Реновираната 100-годишна сграда разполага с модерни зали за презентации и изложби. IT система пък предлага възможност за онлайн наблюдение на птици и животни, чрез 6 камери, монтирани в защитените местности Дуранкулашко, Шабленско езеро и Тузлата. В центъра се влиза срещу входна такса от 3 лв. за възрастен и 1,50 за деца и пенсионери. Пак там се предлагат възможности за организиране на екомаршрути в региона. Повечето от тях задължително включват посещения на Камен бряг и местността "Яйлата" - краят на земята, където феновете на Джулая от години посрещат раждането на утрото край прословутото огънче, горящо от изоставен стар сондаж за природен газ. Стръмните зъбери, надвиснали над морето, провокират въображението и раждат куп легенди, разнасяни през вековете - за Овидий, който в последните си дни е бил заточен в Констанца, но намерил смъртта си в скалите на Камен бряг, за съкровището на Лизимах – наместникът на Александър Македонски... През 2004 г. за пръв път в историята на Камен бряг е изграден православен храм “Св.Св. Константин и Елена”, в който могат да бъдат видени уникални икони на художника Атанас Гаджев. До тогава местните са ходели в древната скална църква в „Яйлата”. "Думата "Яйла" е от тюрски произход и означава високо пасбище", разказва Добри Добрев, историк от Каварна. Разходката из резервата отнема няколко часа, но с добър гид минава неусетно. Мястото е магнетично – с каменните гробници с предверия и камери, част от които са разположени на самия отвесен скален масив. Следват стотици пещерни жилища от 3 хил. пр. Хр. "Те са групирани в комплекси - от една до три стаи, дооформяни на ръка в меката скала, и стигат чак до Тюленово. Обитавани са до 11 в., след което минават печенеги и унищожават цялата селищна система. След това животът се концентрира в Калиакра", разказва Добри Добрев. Предполага се, че през ранното средновековие тук е имало скален манастир. Все още стои скалната църква в южния край на резервата - с три стаи и врязани кръстове по стените, в средата с иконата на Св. Константин и Елена. В момента храмът е затворен заради срутвания, но се чакат средства за укрепването му.

"Яйлата" все още пази десетки антични винарни, някои от които преди това са били жертвеници. Археолозите са изучили много малка част от тях, но пък мястото е търсено от местен винпром за рекламни снимки на продукцията. Тук е запазена и част от ранновизантийска крепост, строена по времето на император Анастасий - с вдигната западна и южна къса стена. Автентичният градеж от камъни, тежащи между тон, тон и половина, стои и до днес - без спойка, само с пълнеж дребни камъни и хоросан. Това е една от най-добре запазените крепостни стени у нас. Днес "Яйлата" привлича скални катерачи и търсачите на нирвана – всяко лято част от пещерите приютяват кандидат-отшелници, жадни да посрещат изгрева от ръба на земята.

Текст и снимки Розалина Димитрова