Фейлетон на фоторепортер от Бургас влиза в сборник

вестник "Стършел" организира заедно с частна фирма и издателство. В журито, което е оценявало текстовете е и Михаил Вешин - главен редактор на вестника.

Тексът на Татяна Байкушева е направил впечатление на журито и той е сред избраните, които могат да бъдат прочетен в сборника. В него е поместен и текстът на бургаския лекар и писател Любомир Калудов.

Бургазлийката е фоторепортер на свободна практика и е изкушена от писането. Тя е един от авторите, които пишат за рубриката на сайта ни - "Наръчник за пътуване".

Файлетонът на Татяна Байкушева може да прочетете по-долу:

НЕ СЪМ ВИНОВЕН АЗ

Чудя се на тия хора, които са пристрастени към хазарта. Как може? Да пропилееш имот, да зарежеш семейство. И за какво? За едно бинго! Ако ме питате, ще ви кажа - мисля, че всичко трябва да е с мярка в този живот. Аз например играя на ротативките най-много веднъж в седмицата. То за повече нямам и пари де. Но и да имах, не бих ги дал за такива занимания на простолюдието. Къде-къде по-интелигентно е да спечелиш на покер, да речем. Или на бридж. Кой от вас умее да играе бридж, а? Аз тия игри също не ги умея. Баща ми така и не ме научи на тях. Той е виновен. Виновен е и за друго - не ми е оставил достатъчно голямо наследство. Ако ми беше завещал две къщи на пъпа на Бургас, да речем, щеше да е друго. Сега щях да ги продам. И да инвестирам. В какво ли? Аааа, няма да ви кажа! Добре де, от мен да мине - щях да се пробвам с някоя голяма комбинация в тотото. Ама сложна комбинация, математическа. И като ударя джакпота, елате да ме видите - всички казина щяха да са мои.

Само това ви разказвам последно и спирам, че стана късно. Преди две години, като продадох колата, отивам в едно много модерно казино. Ама от най-модерните - като в Лас Вегас. А вътре - пъъъълно. Веднага ми намериха място. Викам си: "Сигурно ме познават." Провървя ми още от първата игра. Рулетката като се завъртя и хооооп - топчето отиде на моето число. Нахъсих се. Продължих да играя - в джоба ми пачка от три хиляди лева - парят, парят. Но после късметът ми изневери. И печалбата отиде при една стара дама. Съжалих я и затова не оспорих ситуацията. Иначе - сега щях да карам "Харли Дейвидсън".

Жената все ми се кара, че ходя по игралните зали. А аз ви се заклевам - там съм само, за да припечеля някой лев. Да си храня семейството ходя, не за друго.