Geri
Има ли причина да го обичаш?
с която през годината спестяваме, за да прекараме поне десет дни на същото. Нашето море. Разбира се, това е лично мнение, на което аз имам право, така, както се възползват от своето всички останали. Някои от тях, откровено, събудили се и напуснали постелята с онази част напред, по която разликите в тена се четат най-добре… Естествено, след поне десет “кошмарни” дни. По нашите пясъци.
Тазгодишната драма, озаглавена „Няма да стъпя повече в „Слънчев бряг”!” е без друго към края си, „септември към морето слиза”, както пееше един голям бургазлия. Ще захладнее, ще утихнат уличките, ще изчезнат сергиите, ще замлъкнат капаните, цветът на водата ще се промени, от бяс ще “изяде”, щедро даденият през лятото пясък, ламарините, на които цвърчат черни миди и свистят пръските бира – ще изстинат. „Ужасното”, наше море, ще си почине от ордите туристи. Ще си останат, само местните. Най-тъжното не е това, а че същите онези хора, които с усмивка „разлистват” албумите си “lqto2013” и подобни, обясняват как всичко „на морето” е бетон и чалга... Така до следващия сезон, когато отново ще населят Родните ивици, за да си доставят поредната доза „гнус”. Мазохисти?!?
Основното, което бих искала да кажа е, че съществуват и други места, морето не се плиска единствено край „Слънчев бряг”, „Златни пясъци”, „Албена”, Приморско и Китен. А това, което се случва там е в резултат от търсенето, предлагането на подобна кошмарна (и по мое мнение) комбинация от шум, тълпи, алкохол, мръсотия и лош сервиз, е породено от търсенето. Ако не се намираха желаещи за нещо такова, то нямаше да съществува. Защо в България има като цяло малко клубове, в които звучи основно джаз? Защото търсенето е малко. Такава е реалността.
Варвара, Иракли, Резово, Камен бряг, Дуранкулак, дори за Синеморец, дори за любимото ми Отманли? Какво за тях? Да, по-оживено е от преди години, но както и друг път съм казвала: Преди години и аз бях на осемнадесет! Преди години бях единственото дете на плажа „Перла” и скачах от едни скали, за които дори не съм сигурна, че все още съществуват... Всичко се променя. Много е важно, обаче, с какви очи гледаш на промяната. Ако тръгваш с нагласата, да „сринеш” сервитьора тази вечер, ще намериш начин да го направиш. Ако не си наясно със самия себе си, ако не знаеш как би искал да протече почивката ти, ще се „прецакаш”... Щом те радват караваните, палатките и звездното небе – нямаш работа в Приморско. Запален фен ли си на плаж с всякакви екстри, водни атракции, силна музика и коктейли – нямаш работа край Крапец... Простичко е, така ми се струва. Не може да купуваш изгоден пакет на база “all inclusive” в разгара на сезона, за хотел в „Слънчев бряг” (примерно) и да очакваш, че ще се докоснеш до онова, на което му се вика „тишина и релакс”. Няма как да стане, нали още стотици българи са към тази „промоция”, да не говорим за руснаци, шведи, румънци... Така също не можеш да принудиш някого, да бъде по-интелигентен, по-възпитан, по-заинтересован от работата си, по-находчив, креативен и дъра-бъра... Не-ста-ва! Единственото, което можеш е да се информираш добре, да избираш внимателно и да се надяваш на късмет. Не е лошо да употребяваш усмивка и „добър ден”, понякога. Много „хейт” и „елате ме вижте” са забавни, ама не винаги... Казвам го, защото едно ходене до Созопол не те прави рядък познавач на морската шир, позитиви и негативи, не ти дава правото да обобщаваш, съдиш, колиш и бесиш... Освен, ако не си бил реално натровен със старо пилешко, тогава можеш да бълваш колкото щеш, без друго ще го правиш поне три дни... Списването на този текст не прави и мен нещо повече от обикновен коментиращ.
Българското черноморие е прекрасно! Е, нямаме си село с две къщи, черква и безкрайна златно-тюркоазена ивица, ама... Все още има красиви, тихи и да речем чисти кътчета. Моля ви, ако ходите до някое от тях, внимавайте с паленето на открит огън, събирайте отпадъците в чувал и не се правете на Нептун, достатъчно добре сте забелязали, че плажът е неохраняем. Спасителите са хора, на които „гадните концесионери” плащат, за да ни вардят, ние на свой ред им плащаме за чадър и шезлонг, и така докато стигнем до онзи, който крещи „То-опла царевица, мо-оля!”, подритвайки пясък в пълния ви с презрение поглед. „Ден – година храни”. Мисълта ми беше (унасям се) за малките, хубави и почти безлюдни места без концесионери и спасители – има ги. Така, както измежду десет „не-биващи” заведения, все ще се намери едно, което „по-бива”, стига да си наблюдателен. В наши дни няма нищо по-лесно от това да проучиш.
Разбира се, това, че изредих наименования на селища и курорти, които по мое мнение „стават”, не значи, че и там няма извънредни екземпляри, които са в състояние да ви разплачат и прогонят с космическа скорост към мястото, от което сте дошли. Има. Навсякъде има хора, които не вярват, че комплектните прибори за олио и оцет е добре да се почистват, чиниите да се мият, салатата да се реже непосредствено преди консумация или поне година след абитуриентската на баба ви. Навсякъде. От друга страна, обаче, има и такива, които все по-ясно осъзнават, че клиентът винаги има право, особено на чисти чаршафи, осъзнават също, че хората, като мен, които са склонни да пропътуват стотици километри, защото някой е казал, че еди къде си е страхотно, се множат. Вярвам го! И нямам нужда от бляскава опаковка, ефектна реклама, светеща табела, имам нужда от нечия добра дума за нечии миди в собствен сос, и ще го намеря! Ако ще да се е окопал в най-затънтеното село! После ще си кажа милата дума, даже ще си премълча за блудкавото кафе или петното на покривката! Хора сме, който няма изгорена от цигара покривка у дома – той пръв да хвърли декантер по грешника!
В заключение, ще си позволя да бъда сантиментална, аз принципно съм една лепкаво-сантиментална персона, но, ако не можеш да бъдеш разнежен поне за миг, щом става дума за Лятото и Морето, по повод какво ще си го разрешиш?!?
Обичам нашето море, защото в него няма косатки и смъртоносно отровни медузи, та мога да се правя на малката русалка от Меден рудник, да плувам под вода с отворени очи, което е адски важно умение - предпазва от внезапен сблъсък със задните или други части на останалите летуващи, плуващи и изобщо такива досадници.
Обичам нашето море, защото само тук мога да бродя час в гората, докато намеря пътеката към устието на незнам си коя река, където била „най-чистата вода на света”, да се озова на наистина великолепен плаж, да далдисвам за миди, щото съм голям куражлия и да си тръгна оттам с раздрано коляно, десет килограма черни миди, маса за пикник, чадър, чанта със сандвичи и фотоапарат под мишница, забравяйки, че пак ще бродя из гореспоменатата гора, ама този път по баир...
Обичам нашето море, защото няма кой да те прогони от зоната, където прелитат кайтисти и макар да се налага да лежиш плътно прилепнал за пясъка, защото в противен случай можеш да загубиш поне главата си, винаги имаш опция да хвърляш по едно око на тия нереално красиви създания в неопрени. Като казвам да хвърляте „по едно око”, нямам предвид истински органи, каквито и да било, не ги разсейвайте...
Обичам нашето море, защото само тук мога да изпитвам истинска радост от чистата мазнина за пържене, когато я намеря. Обикновено маслената баня не ме привлича така силно.
Обичам нашето море, защото на плажа научавам последните тенденции в модата, обилния грим, силиконовите импланти, екстеншъните, ноктопластиката, както и това, дали Пауло Коелю все още твори.
Обичам го. Завинаги. Друга дума – няма. Не ме интересува, колко по-тихо е в Гърция, така, както тях не ги интересува, дали при нас е шумно. Слабо се вълнувам от това, колко „по” са при обслужването в съседна Турция, така, както тях не ги интересува, дали ние сме зле. Всеки да гледа и да милее за собствените си специалитети, пясъци, шезлонги и леглови бази. Разбира се, хубаво е да се поучим, да обменим опит, принципно. Пък, отдаде ли се възможност за пътуване извън граница – лек път и добре дошли! (в двете посоки) Не казвам, че не бих посетила чужд курорт от едното вироглавство, не... „Свят като цвят” – избирайте внимателно, за да разкажете с радост или да предупредите за опасност!
