Иван Ненков: Не продавайте китарата на Пламен Ставрев

страницата на клуба за авторска песен "Кръгът на барда" в социалната мрежа "Фейсбук". Струнната красавица ще бъде разиграна на търг. Той се организира от Община - Бургас и оркестър "Горещ пясък", в който пееше и Пламен Ставрев, който си отиде внезапно в средата на декември м.г.

Наддаването за музикалния инструмент е предвидено за идния месец след концерт, посветен на Пламен Ставрев. Тони Димитрова, Рафи и група "Петте сезона" са сред големите имена в афиша.

В открито писмо до бургаския кмет Димитър Николов, съпругата на големия бургаския бард Пени, Стефан Диомов, Тони Димитрова, Росен Сеновски и други свои приятели Иван Ненков предлага да се създаде музей на бургаското изкуство.

Авторът на "Ах, морето", на "Имало в Бургас" и на десетки други хитове, изпълнявани от Тони Димитрова, "Фамилия Тоника", "Фанданго", НЛО, "Щурците", "Трамвай № 5", се надява, ако все пак китарата на неговия починал приятел се разиграе на търг, да бъде купена от Община- Бургас, за да остане завинаги в града ни.

"Бургас е един от най-музикалните и най-музикантските български градове. Тук се родиха невероятни автори, които дадоха на изкуството и културата ни шедьоври, съизмерими със световните образци и стандарти. Срамно и обидно е да се търгуват инструментите и вещите на талантливи и гениални хора, пък било и с добри подбуди", пише в социалната мрежа Иван Ненков.

"В последните години ръководството на община Бургас подпомага с каквото може културните процеси, но трябва да намери начин и сили за още една стъпка... Бургас е градът, в който трябва да се създаде музей на музиката! Не "на социалистическото изкуство", а на музикалната култура, която надживява строеве и политически пристрастия, да не кажа безумия!", обяснява поетът с китара. За да не се засегнат театралите, поетите, художниците, той предлага мястото, където ще се пази китарата на Пламен Ставрев, да се нарече Музей на бургаското изкуство и да е с "направления" музика, театър, литература...

"Представям си само колко китари, клавири, щимове, оригинали и чернови на емблематични за Бургас песни биха съжителствали в една "зала на музиката". Вероятно подозирате, какво има в архивите на Иван Коларов и Иван Ванев, на Константин и Венета Ташеви, на Райна Кабаиванска, на Пейо Пантелеев и Ваньо Вълчев, на Ваня Костова, на Стефан Диомов и Иван Пантелеев, на Гого и Ева Найденови, на Христо Фотев и Недялко Йорданов, на Николай Искъров и още десетки автори, що се отнася до творчеството им, превърнато в песни...”, добавя поетът, който е създател и организатор на фестивала на поетите с китари “Морски струни”. Негови приятели и познати пазят стотици стари афиши и снимки, архивни аудио- и видеозаписи с неформални "купони" на бургаски музиканти, от Бургасблус феста, от Летните празници на изпятата поезия "Солени ветрове", от подземните рок клубове. Аз също постоянно сканирам, обработвам и дигитализирам стари аудио- и видеокасети. Само историята на фестивала "Бургас и морето" да вземем, със спомените на все още живите участници и свидетели... Ако сега се постави началото, пък било и с китарата на Пламен Ставрев, другото е въпрос на време, за да се обогати и избистри едно такова начинание. И да е на търг - нека Община - Бургас закупи китарата на Пламен Ставрев за достойна сума, за да остане този символ в града и евентуално в един бъдещ музей на музиката! Защото почти винаги ние - простосмъртните - вървим след събитията... Събираме инициативни комитети да правим бюстове и паметни плочи, а дори не забелязваме талантите сред нас, докато са живи... Е, аз предпочитам една сграда в Бургас вместо пореден партиен клуб да стане храм на културната памет на града! И там ще заведа моите деца и техните деца (ако е рекъл Бог), освен в Морската градина сред бюстовете и паметниците", казва бардът, спечелил десетина награди от Националния песенен фестивал "Бургас и морето" и от "Златният Орфей". Детски песни по негови стихове печелят призови места на фестивалите "Златният петел", "Милион чудеса", "Сладкопойна чучулига".

"Надявам се започне една дискусия, която е отлагана във времето. Така ще се родят различни мнения. За мен същността е в това, че един търг не решава проблема. Парите от търга ще свършат все някога. Трябва по-сериозно решение. То ще изскристализира в сблъсъка на различни мнения, стига да има такива", каза пред Chernomorie-bg Иван Ненков.

Той е на мнение, че Бургас заслужава да има своя Музей на музиката, защото това е важно за културната памет на града. "И не говоря само за поп и рок музика. Нека съжителстват всички жанрове - поп, рок, опера, симфонична музика, детски песни, бардовски и т.н. Редом до нотите на Тончо Русев ще са партитурите на Райна Кабаиванска... Какво по-хубаво от това? Все някога китарата на Пламен Ставрев ще си прави компания с първото акордеонче на Стефан Диомов или с пианото на Константин Ташев. Защо това да е "някога", а не "сега"...", пита Иван Ненков.

"В основата на моето писмо е болката ми за всички автори, които си отиват, а не са подобаващо оценени... За хората, талантливи до гениалност, които си поставят много високо летвата, когато искат да постигнат нещо истинско в изкуството. И го постигат! Но... разбираме това, след като вече ги няма. Много от тия хора са на ръба на мизерията, обаче не могат да хленчат и да слугуват. Който не прави реверанси - на гурбет или в девета глуха...

И още: след една определена възраст и да си гениален - аут. Днешните "инвеститори", "мениджъри", "продуценти" и др. под. гледат не какво си дал и какво можеш, а ЕГН-то ти... Сякаш кандидатстваш за танцьорка в "Мулен Руж"! И не само в културата е така. Случаят с китарата на Пламен само отключи нещо, което се трупа в мен от смъртта на Николай Искъров, през Иван Ванев и до ден днешен.

От почти 2 години съм в София. Край НДК и в подлезите срещам познати музиканти, които са концертирали по цял свят и са били гордост за страната ни. Някога. А сега свирят с премръзнали пръсти в студа и крият лицата си в дълбоки яки, под шапки и шалове, за да не ги разпознае някой... Подтекстът на моето писмо е не да нахраним гладния с риба, а да го научим как се лови риба... Или просто да дадем достъп на човека до реката - на тия години той знае риболовните тънкости...

Възрастта в изкуството е относително понятие, смъртта - също. Аз не искам Бургас да заприлича на София и край морето музикантите да стоят пред шапка. Щом голяма част от продуцентите, импресариата и инвеститорите ни са в кавички, нека община Бургас стане най-добрият продуцент и инвеститор за бургаските таланти! Пайнера може, защо една голяма община като бургаската да не успее?!?

Преди да има бюстове и паметници, трябва да има достойно живеене, а не оцеляване - така мисля аз.

Мислите ли, че Пламен с всичките си познания по английски език, с музикалната си култура и с цялата си енциклопедична подготовка, не можеше да води едно музикално предаване в някоя от бургаските телевизии, напр., вместо да мръзне по ферибоотите на Дания и Норвегия? Но кой му предложи подобна работа...

Сега е малко късно. Но след Пламен идват други талантливи хора... Такива като него открито заявяваха, че трябва да се спре с опростачването на нацията ни. И - платиха цената за своите думи!", твърди още Иван Ненков.