Kazanl1
Казанлъшката гробница - жив спомен от траките - видео
наследство на територията на България. Датирана е в края на IV – ти – началото на III – ти век преди Христа и е част от голям тракийски некропол. Намерена е съвсем случайно на 19 април 1944 година от войници, копаещи укрития във възвишение в североизточната част на град Казанлък. Докато изграждали окопите си, 
те забелязали зидария с необичайна за тях структура. Любопитството им ги накарало веднага да разровят наоколо. Тогава попаднали в тунел, водещ до засводено помещение. Щом видели красивите рисунки, откривателите разбрали, че са открили нещо наистина ценно. Повикали археолог, който потвърдил предположението им и започнали проучвания,
продължаващи и до днес. Гробницата е висока седем метра и е с диаметър на основата 40 метра. В камерата й са открити останки от мъж и жена, а в коридора са намерени кости от кон. Открити са култови съдове и части от златни украшения. В основните помещения те обаче не били много на брой, тъй като гробницата очевидно била ограбена още в дълбока древност. Намерени били две жертвени огнища със следи от жертвоприношения. В насипа била открита изящно изработена сребърна каничка, украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа. Известно е, че древните траки са владеели до съвършенство ювелирното изкуство. След пресяване на големия слой прах, натрупал се по пода на гробницата, са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове железен нож, три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена, малка златна халка, сто и четиридесет дребни полусферични златни 
"копченца", от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка златна спирална халкичка, тесни златни, спирално усукани лентички.
Изследователите предполагат, че "копченцата" и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан и са били част от облеклото на покойниците, а розетките са украсявали диадемата на тракийката.
За погребалните традиции на траките старогръцкият хроникьор Херодот, роден около 484 г. пр. н. е. пише: "Богатите се погребват така: Трупа държат изложен три дни наред. Колят жертвени животни и се угощават като по - напред оплакват умрелия, след това го погребват като го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват състезателни игри".
Известността си Казанлъшката гробница дължи най – вече на великолепните стенописи, красящи коридорът и куполното й помещение. Те са уникални със своята съвършена изработка, но също и поради факта, че са отлично запазени. Картините показват сцени от земния и задгробен живот на тракийския цар Ройгос, погребан на това място заедно със своята любима. Известно е и името на древния художник , създал украсата на гробницата - Кодзимасис Хрестос. Археолозите са открили неговия подпис. Освен тук, той го е оставил и в стенописите на още една гробница – Александровската, открита през 2000 година от проф. Георги Китов.
През 1946 г. Казанлъшката гробница е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. гробницата е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. С цел съхраняване на рисунките, достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. За посетители е изградената в близост гробница - копие. Тя е построена по проект на архитект Младен Панчев, а художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухаров и Слави Войков.
Обхождайки с поглед изображенията на тракийския цар и свитата му, усещате и сега с голяма сила неговото величие. И чрез картините се пренасяте в далечното време, когато е влаеел обширни земи, повеждал е в битка войската си, празнувал е победи и страстно е обичал живота. http://www.youtube.com/watch?v=C8EjMH2rLwA&feature=youtu.be
