menuOctober
Менюто за октомври - сладникава есен и конфи от мъгла
по-скоро меката светлина в селска изба, отколкото сочното жълто на крушите. Знам, че доста хора се чудят, какво да обуят? По това време на годината обувките са основен проблем – оказва се, че хубавите и затворени са се изпарили, както от гардероба ни, така и от магазините. Варя нещо, не е сладко, а новото ми откритие – пълнеж за щрудел – едри парчета от по-кисел сорт ябълки (обелени), заръсени със захар, ванилия, канела, ром, лимонов сок и една звездичка карамфил, и една малка чаша вода, ври докато леко омекнат. В мига, в който ви се причуе коледна песен, нещото е готово. За човек, който не спортува, притежавам много маратонки, но употребявам предимно лачените на висока платформа и блузата с огромно златно лого на фирмата, символизираща вечната ми принадлежност към Бургас. Пълня „изобретението” в буркани със сини стъклени капаци и после го използвам за приготвянето на десерт, който може би не е щрудел. Представлява изключителна комбинация от хрупкави фини кори, дъх на препечено масло, канела, проскърцваща кристална захар и мека, кисело-сладка сърцевина от ябълките. Потресаващо лесен за приготвяне... Забравям да кажа, но е важно – спортните панталони трябва да съдържат пайети – задължително!
Сутрин напускам очертанията на селото, за да закарам детето на училище. Пътят е нашарен с калните следи, оставени от десетки трактори и всякаква друга техника. Гроздоберът приключва, изпод гумите на колата хвърчи орехова шума. Бургас е толкова далеч, добре, че си го нося като диагноза. В градинката около селското кафене валят кестени. Великолепни, лъскави кестени - всякога ще те подсетят за вкуса на ядливите или за майка ми, която пече лешници върху печка на дърва по време на семейнта почивка, там някъде горе, над гр. Пещера. Не знам, дали самата тя знае, че това е най-ясният ми детски спомен – студено утро, гора, идвам от пътеката, където преди това с приятелката Ели сме правили гимнастика, ако трябва да съм откровена – сутрешните опити за впечатляване на съседското момче, чието име не помня, но почти се обзалагам, че е Николай. В стаята на първия етаж има маса, легло, печка на дърва и чамова ламперия. На масата има кафе в бяла порцеланова чаша със син кант, майка ми пече лешници. Годината е... Бог знае коя.
В наши дни, след кафе с майките на съучениците се връщам по обратния път и паркирам на пазара. Всяка сутрин проверявам за хубави домати „рома”, но в крайна сметка купувам патладжан и гуменки за детето. Това им е удобното на селските пазари – от „маркови сютюени” до моркови. Всичко. Стига да можеш да преживееш стоки, закупени извън пределите на мол-а... Готвя за вечеря. С оглед на захлаждащото се време, кюфтенцата на фурна с домати, яхнията от фарфале и зелен фасул, както и до болка познатата мусака, не изгледат чак толкова тежка храна. Напротив. Искрено вярвам, че в къщите, в които се готви не просто ухае по-добре – по-топло е. Мнозина си представят домакиня с мазна коса, боса в чехлите, а защо не и бременна, пред печката, да, да, всички сме го чували, а сръбската музика изпълва пространството. Какво й е лошото на сръбската музика?!? Представата на хората не е изцяло погрешна. Но, ако трябва да сме честни, готвенето е функция, опция, екстра, нещо като „приложение” за „умен” телефон, което дори да не използваш ежедневно – искаш да имаш. Едва ли е голяма тайна – любовта не само на мъжете, любовта – всеобщата, може да мине през поезията, музиката, ръчно плетен пуловер, през ваучер за пазаруване в скъп бутик, през кредитна карта без лимит, през рисунката, на която дъщеря ми ме е изобразила по-синя от небето и по-висока от жираф - любовта е вода и заема формата на съда, в която е поставена. Но! Която и да е любов, все някога огладнява. Добре е, ако можеш да й сервираш нещо повече от фъстъци и главоболие. Не, не, че е задължително, обаче онова за гладната мечка, дето хоро не играе... Не съм го измислила аз!
Мисълта ми беше за кюфтетата на фурна. Предпочитам кайма без сол и подправки, добавям черен пипер, сух риган, ситно скълцани маслини, понякога кимион, после оформям малки кюфтета, в които „крия” сирене и ги подреждам в керамична тава. Заливам дъното й с доматен сос, който съм приготвила предварително, но и с „купен” става. Хубаво е да съдържа босилек, нещо пикантно и канела на върха на ножа.. Печем на силна фурна. Простичко е, отнема около четиридесет минути до готовност, но пък изпълва пространството с нещо, което не може да се купи, а именно усещането за уют. Не мога да повярвам, колко студено стана изведнъж!
За яхнията от зелен фасул и фарфале – това е тайна! Има рецепти, които трябва да те намерят. Някак. Обикновено се случва, когато сам пред себе си признаеш, че ти не си единственият човек с проблеми, график, напрегнато ежедневие, малко дете, безкрайно модерни виждания, разбито сърце, прекалено големи очаквания, уникални таланти, ниско оценен. Когато се успокоиш и установиш, че светът ще оцелее и със, и без критиката ти, когато намериш сили да спестиш злобна забележка и да се усмихнеш... Когато намериш време за поне пет страници от „Училище за вкусове и аромати” на Ерика Бауърмайстър или друга подобна книга. Тогава, може би ще я намериш..., ако искаш. Понеже не вярвам, че има човек, що ежедневно прави гигантски добрини, но вярвам, че притежаваме способността да раздаваме и да се радваме на малки. Всичко „голямо” се композира от подобаващ брой „малко”. Като „яхния от зелен фасул с паста”. Рецептата най-откоровено откраднах от жена, която след години в Италия, промени изцяло възгледите си за живота, работата, семейството, любовта и... храната, разбира се. „Яж, моли се и обичай” – има нещо вярно, колкото и да е „като на кино”.
Вероятно звуча смахнато, всеки сам избира начина за себедостигане. Има ли такава дума?!? Някои рисуват, други пеят, трети спортуват, танцуват, медитират, четат „Как да си оправим живота за седем минути в осем лесни стъпки, гарантирано”, четвърти бродират, голям процент избират – „нямам време за глупости”. Аз готвя. Така или иначе се налага.
Заваля. Отново. Чистачките на колата са за смяна, така „мажат”, че вдигнах ръка за поздрав на един електрически стълб, мислейки го за съседа... Есенната умора и депресия, ще ме намерят, ама друг път – докарали са идеална „рома”! Купувам два и половина килограма и отивам да ги суша!
На дъното на голяма тава се застилат два слоя хартия за печене, горният се намазнява, доматите се почистват и разрязват на половини или четвъртини, зависи колко са големи. Подреждаме и гарнираме с листа пресен босилек, няколко скилидки чесън, малко едра сол за разкош, повтарям – малко, супена лъжица или две захар. Фурната не бива да е силна, 90-95 градуса, със задоволство „хвърляме” тавата вътре и забравяме за нея за поне три, дори повече часа. После подреждаме изсушените, но не пресушени домати в буркан и заливаме със зехтин. Прибираме в хладилник. След известно време, ако си нямаме друга работа, ги предлагаме небрежно в дует с топъл хляб на предварително набелязана „жертва”. Вариантите са три:
1)Жертвата се влюбва.
Толкова. Толкова мога да кажа в защита на поредната Есен.
