Миденият рай в Дълбока - само 7 км. и 5 лв.

И това лято дойде. И донесе аромат на миди. Мидите, приготвени във фермата на Дълбока. Кулинарното изкушение си струваше всяка минута от това незабравимо приключение, към което се отправихме в средата на август.

Дошли до Балчик, не можехме да не се опитаме да се доберем и до Дълбока. Ще кажете, какво толкова? Да не е на края на света. Не, не е. Само на 7 км от Каварна, малко преди село Българево, на 1.5 км от главния път. Лесно достижимо, ако си с кола. Ние не бяхме. Значи трябваше да разчитаме на обществения транспорт. 17-те километра от Балчик до Каварна бяха като лесно изпята песен. Щом стигнахме до автогарата обаче, ситуацията се окажа по-трудна за преодоляване, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Просто, защото Дълбока липсваше в разписанието. В главите ни вече се въртяха варианти за пътуване с маршрутка до разклона и спускане по пътя пеша. Все пак не беше толкова далече. "Не може да стигнете. Сами жени. Не, не можете. Стръмно е. Страшно е. Не, не ви съветвам", каканижеше шофьорът на маршрутката за Българево, като се опитваше да измисли вариант как да ни помогне да стигнем до там. "Ей, там са такситата. Питайте. Те ще ви закарат. Ще ви вземат 7-10 лева, ама ще ви закарат", обясни водачът. Докато прехвърляхме на глас идеите, мъжете, седнали на сянка под козирката на автогарата, ни извикаха. "Веско, помогни на момичетата", насърчиха те единия от тях. "Да им помогна", намеси се Веско. Тръгнахме към тях, да чуем как щеше да реши проблема ни. Веско ни издърпа настрани и предложи да ни закара с личната си кола срещу 5 лева. Докато пътувахме за Дълбока, ни въведе в местния бит и взаимоотношения. "Таксиметровите шофьори не ни обичат. Вземаме им клиентите. Возим на по-ниска цена. Ами и ние трябва да си изкарваме хляба", обяснява той, докато "Пежо"-то се носи по главния път. Става ни ясно, че за Веско транспортирането на туристи се е превърнало е основен поминък. Доходоносен и без да бъде обложен с данъци. Клиентите дават парите на ръка, доволни от обслужването и от това, че са стигнали до целта. Докато колата завива покрай табелата за мидената ферма, нашият шофьор ни обяснява за цената на земята, за строителството и първата линия до морето. След броени минути спиране до заветната цел. Оказва се, че само са ни плашили със стръмния и непреодолим път. Можехме и сами да стигнем до тук, но нейсе. Кога иначе щяхме да чуем от първа ръка пикантни подробности около живота в Каварна и околията. Преди да ни остави, Веско отново предлага услугите си. "Ако няма с какво да се приберете, обадете ми се. Ще дойда и ще ви взема. И до Калиакра мога да ви заведа. Ще ви струва 10 лева в едната посока", нарежда мъжът и дава телефонния си номер. Нито ни познава, нито пита, с какво се занимаваме. Ей, така на сляпо ни приема за туристки и вижда в нас възможност да изкара някой лев. Оказва се, че ние сме неговата 6-ца от тотото този ден.

Оставяме Веско зад гърба си и с нетърпение прекрачваме прага на фермата, за която сме слушали, какво ли не. Но друго си е око да види и уста да вкуси. Набързо преодоляваме обяснението, че нямаме резервация, но пък се оказваме късметлийки, защото сме дошли 15 минути преди 12.00 часа. "След малко ще видите, какво ще стане", пояснява сервитьорът Иван и ни дава възможност да си изберем маса. А избор все още има и то какъв. Спираме се на маса №17. Попадаме точно в целта. Масата е на два метра от бара и на още няколко от бюфета на кухнята, откъдето вадят ястията. Значи обслужването няма да им отнеме време. И докато прелистваме менюто не спираме да се любуваме на панорамата. Значи това било Дълбока. Красив залив с малка пясъчна ивица. Лек бриз, галещ косите. На километри навътре е фермата, от която по два пъти на ден лодката потегля към брега с извадените миди. На всеки курс мъжете разтоварват около 10 каси от по 15 кг. всяка. Така опасност основният продукт за специалитети да свърши - няма. Попаднали в кулинарния свят на мидите се чудим, какво да изберем. Хем да е непознато, хем да ни хареса. Ама как ще ни хареса, като не сме го яли!?! Менюто е като кратък справочник с раздели: "Да се запознаем", "Традиционни", "Защо сме тук?", "Готвачът вълшебник" и т.н. Докато изучавам "Огърлицата на русалката" (мидени ядки с лук, копър и маслини), вече въздишам по "Моряшка носталгия" (миди, майонеза, гъби, кисели краставички), а защо да не опитам "Романтична нощ" (миди, ориз и зеленчуци)? Мидените ястия сякаш нямат край. От лозови или зелеви сармички с миди, през шишче с миди, пълнен домат или пипер с миди. В Дълбока може да опитам дори и "Миди по бургаски" или "Миди по гръцки", а защо не и по италиански. Главата ми вече се върти от толкова четене на менюто, стомахът ми започва да се обажда, а устата ми се пълни с още не опитвания вкус на мидите. Накрая се спираме на мусака с миди, шишче с миди и миди натюр с лющян. Подправката ми звучи доста екзотично, докато Иван не обяснява, че става дума за най-обикновен дивисил. Но вече е решено. Ще се яде. Изборът е направен и връщане назад няма.

Докато ние поглъщаме с настървение мидите, масите се пълнят. Хората прииждат на групи, една след друга. Да се чуди човек как заведението ги побира. Освен нас, още няколко семейства и персоналът никой не говори български. Дълбока се е превърнала в кулинарна дестинация за румънците, които са превзели северното ни Черноморие. Покрай румънския звучи и английски, както и доста руски език. На моменти се чувствахме като туристи в собствената си страна.

След два часа кулинарно изкушение с миди, обилно поляти с бира и вино, можем да се насладим и на заливчето.

Ивицата е тясна. Морското дъно е хлъзгаво от множеството камъни. Но не може стигнали до тук, да не се потопим във водата и поне за час да не се оставим в прегръдката на слънцето, защото приключението с Веско към Калиакра тепърва предстои.