"Морска градина", с. Резово – нещо за хапване в края на Вселената

"Морска градина", с. Резово – нещо за хапване в края на Вселената

Живописно селце с изглед към съседна Турция, с нов път, маркиран и сигнализиран грижливо, въпреки, че е почти еднолентов с двупосочно движение. Самото Резово заслужава специално организирано посещение, а ако си отседнал в близките Синеморец, Ахтопол или Царево, е направо грехота да не го видиш. Предупреждавам, че с пристигането, мобилните оператори ви изпращат директно в роуминг.

Къде може и къде не може да паркираш е по-скоро морален казус, отколкото въпрос на правила, съвсем плахо спряхме колите пред една къща, собствениците ни посрещнаха с „Няяяма проблем, спирайте, ниие сме от Бургааас!!!”. Като бургазлийка, душата ми избухна в бурни аплодисменти, хвърляйки снизходителен поглед към останалата част на групата.

В една малка уличка до главния път, малко над кметството...Гледам, гледам, какво да видя?!? Странна, висока сграда, може би четири етажа, напомня социалистическо здание, което от милион години трали дъното за рапани, после ги изяжда и се кичи с черупките. Бурна растителност в микроскопичното дворче и дървена ограда. Пластмасови маси и столове, покривки с каре. Усмихваш се все по-широко. Единственото, което не мога да си обясня е, що за физическа подготовка се иска, за да работиш тук, етажите са малки, стълбата се вие от първия до последния и всичко живо тича по нея...

Изкачваме се до последния етаж в опит да намерим място, такова там няма, пълно е. Връщаме се в дворчето. Отстоянието от нашата маса до съседната е точно колкото за общи наздравици. Изобщо не ми пука колко ще чакаме, не съм много гладна, а и с просто око се вижда, че ще отнеме време. Млад мъж, под напрежение, носи менюто и тогава стана... „страшно” не е думата,  „много весело” е по-добре.

Главата си залагам, че в тази старомодна папка, разпечатани на бели листи, лежат поне 200 позиции, само от кухнята (изброих 37 салати). Необятен асортимент, всякаква храна. Вече се смея от сърце, не защото се подигравам, убедена съм, че тук има нещо, което не бих пожелала да се променя, независимо от времето и тенденциите. Не знам какво да извикам, дали „Да живее „Балкантурист!” или „Гръмнете се, фюжън кухненски величия!”.

Тарама хайверът е много добър, рибата - прясна, салатите - свежи. Поне за пред мен си, звуча категорично и достоверно. Салатата миди, салатата от печен пипер и „Шопска”-та, изглеждат и са също добри. Мидите - размразени (за съжаление). Естествено, стана време за моя „тест” със салатата от домати. Поръчвам такава със сирене, чесън и босилек, всичко по меню. Те почти успяха! Не бяха нарязани така, както искам, но не бяха и люспи, съвсем нормални шайби от домат, сирене, за което се обзалагам, че е имитиращ продукт, но въобще не ми дреме, беше вкусно, босилек (сух), а би било разкошно с пресен, маслини и счукан чесън. Вкусно е! Когато ям навън, в такава непретенциозна обстановка, искам да ям, не мисля за свойствата, веществата, не се боря за зелената енергия, аз за себе си не се боря, какво остава за био и мио?

Обслужването. Нещата някак не вървяха от самото начало. Толкова хаос на едно място, рядко се вижда. Огромни паузи между ястията, забравени поръчки, едно ризото така и не се появи до края. Сервитьорът се извини няколко пъти, накрая дойде и съвсем по приятелски заяви: „Ааа, по принцип не съм толкова смотан!”, което... Как да му се сърдиш?!? Просто ще му дам втори шанс. Кухнята заслужава жест на търпимост, при всички положения.

При „втория шанс”, нещата стояха по съвсем различен начин. Първо, пристигнахме по светло, второ успяхме да намерим маса на последния етаж и да се насладим на прекрасната гледка, трето храната и напитките пристигаха бързо. Отново не успях да сваля очи от рапаните, главата ми не го побира, кой намери сили и нерви, да залепи такъв брой черупки...? На всичко отгоре, това по стените и таваните не било мазилка, а пясък! Предполагам, пясък и зловещи количества Ц200, а може би не, но... Естетвено, че където има рапани, има и пясък.. и Ц200!

Тараторът им е  страхотен, цацата и картофките (бланширани) – също. Отново настоях да получа ризото, получих го и съжалих. Ужасно, микровълново, преварено ризото, но бе глупаво от моя страна да очаквам Италия в чиния. Поредното доказателство, че годините, в които огромните менюта бяха „на мода”, отдавна, отдавна отминаха. Цедено кисело мляко със сладко от смокини, крем карамел – приличен, сладолед със заливка за децата и моята глупост, да си играя на завръщане в миналото, като поръчам „Мелба”. Не, десертите не са силата им и мадам Нели Мелба не е пяла в Резово, но от това, губи само тя!

Цените не подлежат на коментар. Доста по-ниски от тези в Синеморец, например, съвсем прилични за типа заведение и предлаганото.

Не знам, дали има друго място, на което може да се хапне в Резово. Истината е, че попаднах на форум, който е имал добрата идея да публикува мнения на посетители, но може би час по-късно се е превърнал в отвратително поле за нападки, обиди и проклятия, споделените впечатления се губят на фона им. Всеки има право на мнение. Въпросът е, че Резово е красиво, макар на края на света, а гладни няма да останете. В краен случай, по пътеката, която минава край храм „Св. Йоан Кръстител” и слиза до морето, има червени и жълти сливи, смокини, лешници.

Ресторант „Морска градина” на края на света, на една уличка в с.Резово, е прекрасно място. Бих се върнала, всякога. Любовта ми към затънтените, непретенциозни и малко странни, но вкусни кътчета е по-силна от тази, която води в дебрите на тройния прибор и кристала.