На Богоявление свършват т.нар. Мръсни дни

С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ. На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си "за здраве". Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.

Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, млаоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани.

На днешния празник имен ден празнуват над 100 000 българи.

В края на 2012 г. мъжете с името Йордан са 55 000, а жените с името Йорданка – 42 000.

Богдан и Богдана са съответно 4200 и 2300.