На югоизток – Синеморец. Малко думи за хубавите места

На югоизток – Синеморец. Малко думи за хубавите места

а думата „долнопробен” е трайно нанесена във ваканционния речник. Не мога да се съглася! Нима в Турция и Гърция всичко е идеално? Пристъпяйки в най-ведра и културна форма във фоайето на чуждестранен хотел, с отворена от възхита уста, моментално и естествено сме по-склонни на компромис, домакинът  отвръща също така позитивно. И обратното. Понеже и защото сме у дома, в България, ведрото и културното- и те са у дома, ама в килера (най-често). Компромис – няма, а все ще се наложи. Всички са длъжни да знаят какво и къде ядем, как спим, как пием кафе, каква вода за къпане предпочитаме... Да не говорим, че изведнъж „избуяват” био, еко, релакс и спа „нрави”, сякаш са държани на въже в градинката пред блока... Отговорът и мотото : „Аз си плащам, бе!!!”, „На к’ви ми се правят, аз за тез пари, ехеее!!!”. Да..., така е. Но, никой не може насили друг, да плати за нещо, което не харесва. По мое скромно мнение, нужно е да избираме по-внимателно, да окуражаваме тези, които се стараят да предлагат добра услуга и да не прекаляваме с очакванията. Колкото и да платиш на костенурката, тя няма да надбяга коня. Мисля, че всички знаем това.

Минавало ли ви е през ум, че може би не опира само до пари? Да, клиентът винаги има право! Не, аз не съм ничий адвокат. Пълно е с откачалки, дръзнали да „въртят” хотел или ресторант, разчитайки на крадени от интернет снимки. Но, това е техен проблем, проверявайте за мнения и не позволявайте да се превърне във ваш. Да, повечето хора, отговорни за разпространяването на първоначална информация, не знаят колко са „ 50 метра от морето”, но за вас остава удоволствието да измерите, разкриете измамата и оставите бележка на огледалото в банята преди напускане... Бъдете себе си, опитайте с усмивка, разсъждавайте трезво, попитайте, проверете, вгледайте се в снимките, детайлите говорят вместо момичето на рецепция! Ако все пак не стане, напишете оплакване, напуснете и никога повече не се връщайте! Направили сте го с толкова гаджета, какво ви дреме за един хотел? Някъде има място, което отговаря на всичките ви изисквания, потърсете го! Защото, мда..., „покупката” на лятна ваканция е като покупката на лек автомобил, всеки се простира според чергата си, знае какви са евентуалните проблеми, някои не е склонен да прости, за други казва „голяма работа, ще го оправим”... Толкова. И!!! Между скандалът с жена ви/ мъжа ви и усещането, че сте попаднали на най-ужасното място в Европа - има пряка връзка! Опитайте да разрешите казуса със секс, хотелът няма вдигне нивото си, но пък вие...

...

Реших, понеже аз ги решавам тези неща, че семейната почивка на море ще се състои в Синеморец. Защото винаги съм смятала, че на юг е по-добре, защото е по-спокойно, по-зелено, защото според мен, на юг е По. Родена съм в Бургас... в крайна сметка. Естествено, направих проучване. Всяко солидно такова в наши дни започва от форума на „Бг-Мама”. Мненията варират от „великолепно” до „тъпо село”. Нормално. Набелязах хотел. Направих собствена „Фейсбук” анкета, оказа се, че имам приятел, отсядал тук миналото лято. Всичко това ми отне около час в четене, интересното е, че вътрешно бях решила, приятелят само помогна да затвърдя и направя резервация. Как го избрах?

Като първо, търся място, което да е близо до плажа, но да има и басейн. Понеже сме с деца, искам сградата да е по възможност ниска, затворена в двор, не държа да има въоражена охрана, достатъчно бърза и гръмогласна съм. После, пак заради децата, искам семпли решения в интериора, желая да си платя за нощувка и закуска, не желая да купувам „италиански” кристални вази. Освен това, желая самият хотел да разполага с ресторант, въпреки виждането ми, че над хотелските тегне зла прокоба – никога не са възхитителни... Останалото е въпрос на вкус и взиране. В блога на хотела видях снимка на едни домати, на едно сирене и на една синя кухненска кърпа. Тя взе решението ми.  С просто око се вижда, че е правена от човек с вкус и стил, близки до моя, не можах да я пренебрегна. Както казах, опира до индивидуалност. И до това да не прекаляваш с очакванията, важно е да търсиш усещането, а не аранжировката от домати, ясно е, че са „като за снимка”. Не на последно място, проверявам цената, оказа се, че отговаря на бюджета, предвиден за почивка. После ми остана да се надявам, че не греша, защото никой не може да предвиди евентуални неуредици и други евентуални евентуалности.

Пропускам онази част с пътуването от Пловдив до Синеморец. Трафик + деца  + 312 пъти „стигнахме ли, искам да пишкам” + жега + различни разбирания за „добър шофьор” и за капак една жестока катастрофа, на която станахме свидетели.... Това са обстоятелства, които биха извадили извън нерви и най-стабилната душа. Идва миг,  в който си готов на всичко, само и само, веднъж да се настаниш и да получиш нещо студено за пиене.

Пристигнахме. Управителят на комплекса, Зоя, ни посрещна много любезно, запознавайки се с всеки от нас, което намирам за мило и извън обичайната практика в хотелите. Предполагам, че това е начинът и да предразположи гостите си, да се чувстват като у дома си и все пак, като на гости. Добиваш ясна представа към кого да се обърнеш в случай на нужда. Но, аз не идвам с цел да правя анализ на Зоя и семейството й, което очевидно е обвързано с хотелската дейност. Те предлагат, аз се информирам и приемам.

Понеже, докато събирах мнения, попаднах не само на похвали, но и на някои изключително груби забележки, изказвания и присъди, още с пристигането „тръгвам” да проверявам, точка по точка. Заели сме двойна стая с допълнително легло и стая за четирима. Чисти са, достатъчно големи, приветливи, леглата са чудесни. Имаме си телевизор, имаме си хладилник, маса със столове пред всяка врата, чудесна баня в сиво. Топла вода – колкото си искаш, всичко изглежда нормално. Включвам климатик, много оплаквания от тези машини, какво да кажа, чува се като... климатик, няма да го объркам със селскостопански самолет. „Бунгалата”, ако това са бунгала, се нагрявали адски от слънцето..., аз не го познавам това, дето ще го оставиш на слънце и няма да се нагрее... Честно казано, предпочитам над мен да е слънцето, а не екзалтирана група тийнейджъри, честна дума...”Казармен ред”, това царяло в този хотел, много се бях притеснила, защото съм сигурна, че не умея да сглобявам или разглобявам оръжие. Тревожеше ме говоренето за „крещящата Зоя”, „змията Зоя”, като за чудовище, което те примамва в своя имот и после те подлага на медицински експерименти. Не знам на какво се дължи това, но ние не представляваме интерес за дамата. Дали, защото по принцип не разрешавам на детето да руши на общо основание (само избирателно), дали защото няма да си позволя да монтирам газов котлон на тоалетката, за да пържа цаца и мекици... Не си го обяснявам. Зоя не проявява желание ПОНЕ да се сдърпа с мен, а ми се иска, о, Боже, колко за писане щеше да има...

Ресторантът. Малко меню, наистина малко, но пък времената, в които да предлагаш 87 страници на клиентите, отдавна отминаха. Просто не става. На мнение съм, че трябва да готвиш това, което умееш, за качеството, на което можеш да отговаряш. Храната е вкусна, прилично приготвена, има обедно меню с традиционните мусака, пълнени чушки и т.н. Аз готвя и не изпадам в умиление и възторг при вида на пиле с ориз, но останалите бяха доволни, така забелязах. Това, което зарадва мен бе отсъствието на полуфабрикати, пърженето на пресни картофи и наличието на измамно простичката салата „домати със сирене”. Въпросната е моят своеобразен „тест”. Не, не го издържаха, не защото салатата бе малка или лоша, напротив. Но, така както „рулца по чешки” изчезнаха от кулинарната сцена, така трябва да изчезнат домати, нарязани на прекалено тънко. Откачам! Дължи се на годините ми, прекарани като „тон режисьор” в кухнята на ресторант, нарязала съм толкова домати, че все още сънувам салати. Ще кажа, обаче, че пробвахме паламуд - идеално приготвен. В общи линии: семпла, вкусна и свежа храна, домашна предимно, като начин на приготвяне и презентация. Без излишни претенции. С очите си видях жени, които внасяха зеленчуци, очевидно набрани от градината на хотела (имат такава). Видях и мъже, да внасят риба с лонда, определено лондата на някой рибар, не идваше от „Метро”. Все плюсове!

Бърз и любезен персонал, който се стреми да дава препоръки, на моменти склонни към фамилиарност, но в никакъв случай досадни. „Техническата” организация на мястото за хранете, където е и барът - малко особена. Това може би няма да се хареса на някои хора. Почиват всеки ден между 15 и 18 часа, а в ден трети, сервитьорът ме помоли да освободя масата към 11 часа, тъй като закуската е приключила и трябва да почисти. Допускам, че малък ресторант, който обслужва предимно гостите на хотела, може да се почиства рано сутрин и да не прави такива „паузи”, но... не зависи от мен.

Тишината? Наистина е тихо и спокойно, толкова, че се улових да шептя, крайно нетипично за мен. Знаете ли, обстановката, отношението, начинът по който функционира хотелът, всичко леко напомня филма „Мръсни танци”, а това ми харесва. Тук определено не е място за прекалено големи и шумни компании, нито за бързи обороти, но е място за почивка край морето и басейна, място за семейството, място да се наспиш, можеш да си наистина бавен. Заради децата, разходките вечер бяха задължителни, но лично аз бих могла да изкарам пет дни, без да излизам от вратата на красивия двор. Ако, трябва да дам оценка от 1 до 10, „Анкор” в Синеморец, получава моите 8. Отнемам 2, заради първоначален проблем с интернет връзката и това, което споменах за ресторанта. Разбира се, това е лична оценка, не ангажира никого по никакъв начин.

...

Когато казват, че има на какво да се научим, особено от Турция, по отношение на обслужването, обикновено съм съгласна. Факт е, че родните хотелиери и ресторантьори понякога опитват да изпъкнат с нрав и възможности пред клиентите си. Намирам го за..., няма нужда. Твърде много хора смятат, че ако нямаш какво друго да правиш, можеш да станеш сервитьор, защото е най-лесно... Но, както вече казах, понякога проблемът е в самия клиент, който така или иначе - винаги има право. В желанието си да си доставим няколко дни или поне вечеря в пълен душевен и физически комфорт, не рядко прекаляваме с изискванията, очакванията, не рядко губим трезва преценка за това къде се намираме. Не твърдя, че клиентите трябва да се съобразяват с персонала на заведенията, твърдя, че няма как да очакваш еднакво ниво от кръчмата в Синеморец и петзвезден хотел.

Все някъде има място, което напълно отговаря на индивидуалните разбирания за „добра почивка”, стига да го потърсиш, стига да искаш да го намериш. Ние сме доволни. Бих се върнала, за да „проверя” как стоят нещата след време.

Не всичко е бетон и чалга! Все още има места, на които зеленото преобладава и хора, които се стараят да създадат уют в заведенията си, чрез съвсем, съвсем семпли решения. На тези, които ще кажат, че преди години този край на България е бил в пъти по-хубав и близък с природата, бих казала: Преди години и аз бях на осемнадесет. Нещата се променят. Къде за добро, кога за лошо - човешка ръка.

Така мисля, а от друга страна съм човек, дълбоко убеден, че никой не се учи от опита и грешките на другите. Всеки държи да пробие стената със собствената си глава. Ще се радвам, ако по-голяма част от нас, по-често успява да получи идеалната ваканция  и то тук. В България.