От 4 000 години празнуваме посрещането на Нова година

новата година са се организирали празненства в древен Вавилон.

За римляните годината започвала от 1 април, когато било встъпването в длъжност на новите консули. Но през 153 година преди Христа избухва въстание в Иберия и то налага новите консули да поемат длъжността си по-рано на 1 януари.

В Египет през 4241 година преди новата ера в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 чесеца и има 365 дни. В него новата година започва през юли.

През 2700 година преди новата ера китайците съставили свой календар, според който новогодишните тържества траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 години по-късно те приели, че годината има 365 дни. От 1949 година в Китай се използва Григорианския календар, но и сега в някои области продължават с цикличния.

Според древния японски календар всяка година преминава под знака на един от 12-те зодиакални символа: тигър, кон, заек, плъх и т.н.

Според индийския календар от 1952 година новата година започна на 22 март. Виетнамската Нова година пък се празнува според лунния календар.

Англичаните не посрещат новата година с шумни тържества. Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, словаците слагат на трапезата си шаран, а унгарците - чесън с мед.

На трапезата на българите има свинско месо и зелеви сърми. А холандците - понички със стафиди.