Показват в "Ларго" "Разказвачи на песни"
изложба
– живопис във Варна се представя пловдивският художник Ангел Герджиков. Отново ще се потопим в нежния и хармоничен свят на автора, населен с хора, устремили поглед към звездите. Заглавието на експозицията ни подсказва това, което ще открием в нея – много музика и поезия.
Разглеждам картините... после притварям очи... и сякаш светът от платната оживява край мен. Изведнъж се пренасям в едно друго пространство и време, тялото ми олеква, краката се отделят от земята, аз политам над нея леко.... леко..... Притъмнява, небето се изпълва с изумрудени звезди, а червената луна току проблясва иззад камбанарията на църквата.... Полъхва нощен хлад, тихо е... и изведнъж дочувам музика далечна... нежна.... извива се, усилва се, заглъхва... мелодия, която умиротворява и приласкава, галейки слуха, плъзгаща се по кожата, нежна като милувка, сладостна като усмивка на любима.... Мелодията се приближава, а заедно с нея дочувам и друг звук: троп-троп-троп... замлъква, после пак: троп-троп...троп-троп-троп... И в далечината, под ефирната светлина на луната, изплува и се уголемява странен силует... той приближава, а заедно с него приближава и музиката, все по-упоителна, все по-хипнотизираща... Прикована от гледката, затаила дъх, опитвам да отгатна кой е загадъчният силует... А после луната се усмихва и го огрява, и аз откривам тайнственият музикант и неговият спътник – един поет с китара, с тамбура или тромпет, с обой или с гъдулка, и неговият дългоух другар... И ето - силуетът спира, за миг мелодията секва, човекът се навежда и пошушва нещо на своя спътник, погалва го нежно и устремява поглед към луната.... миг-два-три.... сякаш вселената замира също, утихва и ветрецът, и тишината ни обгръща, дочувам сякаш шепот от звездите и кротките мечти на непознатия... После тръгват и отново, сладостно-вълшебна, понася се мелодията нежна в уюта на нощта. Магаренцето натоварило е на гърба си не само музиканта, но и целия му живот, събран във две бохчи... а той безгрижен, продължава да ни разказва песни, отдалечавайки се бавно, бавно, потъващ във прегръдката на вечерта....