Пред-усещане за Жена

Пред-усещане за Жена

се приготвях за излизането „по женски”. Осми Март!  Край на битовизмите, край на чистенето, готвенето, работата, имах уговорка и тя не включваше нито мъже, нито деца, нито разговори за домашни илачи против кашлица. Не! Мама излиза! Мама е човек и има права, гарантирани от всеки продавач на карамфили, доказателства в целофан, че ето, сега е моментът! Международно признат момент!

Докато полагах златисти сенки върху клепачите си, дочух странен шум. Вода! Някъде в кухнята. Приложих всички методи, които знам за справяне с такива ситуации, проверих всички възможни кранчета, нищо. Водата извираше, сякаш от стената, за няколко минути заплаши да се разлее, дори в трапезарията. След струпването и щурането на цялото домочадие, и намесата от страна на приятел-водопроводчик, проблемът бе открит и разрешен. Скъсана тапа зад „гърба” на кухнята, така каза човекът... Лошо.

Стана тихо. Толкова тихо, колкото във филмите за цунами, десет секунди след като се е случило. Там, насред разрушенията, стоях. Жена с прическа, половин грим и италиански чорапи. Шкафовете демонтирани, посуда на камари, изнасяна в пристъп на паника, следи от вода, следи от талаш, дупка в стената, тръба злобно стърчи, инструменти, хаос и аз. Празнуващата! Водопадът „Виктория” в тенджерите ми!!!

Аварията-отстранена. Кухненското помещение - също. Tова му е чарът на едно домакинско бедствие… Колкото и непредвидимо да е, все пак знаеш, че ще се случи точно, когато си поканил гости, точно преди да заминеш на почивка или... навръх деня на жената. Момичетата от рекламите, дето вадят прах за пране от дамската си чанта, по време на изискано парти, ами, те не са виновни! Кой знае, какво се е случило у тях, точно преди да излязат...

Дамите около масата вдигаха наздравици, смееха се и блестяха, всяка в най-новите си дрехи. Аз.., имах усещането, че съм на войнишко изпращане. Моето собствено. Колко точно весел можеш да си, колко волен и ухилен, ако знаеш, че още утре трябва да излезеш на фронта? Освен това, колко уверен ще си, ако всички в заведението се чудят, откъде ли лъха на белина...? Да, докато те са се парфюмирали, ти си дезинфекцирала.. Млада майка, отскоро попаднала в дебрите на вечните настинки, опита да ме разведри. Какво съм била давала за суха кашлица...  (?!?!+%@?!!!) Тръгнах си  много преди предвиденото. Какво да правиш на купон, ако всичко, от салатата, до цигарата, има вкус на горял вестник и хлор? Вече знаех с какво да си образувам суха кашлица, ако ми се наложи!

Злото не идвало само, така казват. Осмомартенското проклятие! Онова, дето те прави жена ежедневно! След няколко дни, докато преследвах съпружеското тяло със заплахи, закани и елементи от кухненското обзавеждане, умолявайки го да монтира поне големия шкаф, крушката в същото помещение изгоря. Оказа се проблем. Не била обикновена, не била в производство, не съществувала, не можело да се смени, не се знаело каква е! Научна разработка на НАСА!!! И изобщо, какво, за Бога, съм била направила, та изгоряла!?! Озарявала най-успешно цели десет години, а сега, изведнъж, ето, на!

Шкафовете бяха върнати по места, следите от наводнението - напълно заличени.

Демонтирахме част от окачения таван, приспособихме „временна” лампа и строших машината за кафе.  Временното осветление  издъхна в адски мъки два месеца по-късно. На негово място, съпругът ми инсталира лампа от хималайска сол, която била много полезна за аурата ми, в което се убедих. Проблемът - осветяваше със силата на хималайска свещ, а нощем с тази на хималайска клечка кибрит. В този период окончателно придобих магистратура по дзен-готвене и към днешна дата обмислям презентации. В „Ухловица” и „Дяволското гърло”.

Понеже, „всеки ден е денят на жената”, един произволен, Той се завърна с чисто нова плоскост за тавана, две-три „лунички” и всичко необходимо, за да грейне животът ми! Нека бъде светлина, нека направя основно почистване, нека никой не оставя обезмаслител да престои прекалено дълго върху една специфична платка, находяща се в микровълновата му печка! Замина си, милата... След нея, скоропостижно ме напуснаха, както следва: стойката на душа, три от гумите на колата, един чифт маратонки, половин релса за перде и усещането, че някога пак ще видя житието и битието си цели.

Проточи се тоя женски празник, така си рекох... Иначе, всичко е наред. Почти излекувах раните от миналия. Хайде, на нова сметка!

...

В навечерието на Новия Осми Март, пиша тези редове с очите на жена, която си мисли, че е виждала всички страни на медала. Защото, въпреки, че имам кухня, която от време на време водя стремглаво към разруха, въпреки, че понякога готвя „на челник”, не съм оставила гладни, нито неизлекувана кашлица. Освен това, в програмата ми не липсват празници, срещи с приятели.. Чантата ми с козметични продукти е свидетел - не съм се появявала боса, рошава и с дъх на запръжка! Най-много с аромат на дезинфектант! Значи..., бих могла да бъда и дама, за поредна година, ако са рекли Бог и водопроводът...

В навечерието на Поредния Осми Март, изпращам това, безобразно и нищоподобно поздравление, до всички вас – момичета, жени, съпруги, майки, баби, лели, дъщери и приятелки (от всички зодиакални съзвездия). Бъдете такива, каквито сте, празнувайте, отричайте, обичайте или мразете карамфили, сторете всичко онова, което ви прави щастливи! Заслужавате да сте такива, а и ценени, всеки ден, не само на осмия от март, но след като така и така е въведен, като „специален”... Заслужавате нещо повече от голи приказки и кошници с рози на снимка! Например, суха и осветена кухня! (зарежете приказките за „робство”, съсипана женственост и прочее, в кухните няма нищо обидно)