Geri
Програмата, плановете, пък..., каквото е рекъл... в ресторанта им, за да пия кафе насред морето, докато си представям как паркирам по залез пред Онази култова кръчма в Отманли и планирам следващото осъмване по улиците на Най-Добрия, в компанията на момичетата ми, планините и готвенето ме дърпат все по-силно, в напълно противоположна посока.
Родопите отдавна са зелени, орхидеите по поляните им цъфтят, мащерката издиша ароматно под краката на туристи и местни, освен това, чакат мен. Малко претенциозно, може би, но от друга страна, точно това е усещането, нали винаги говорим за гостоприемството на онези хора, там горе..
Предстои Фестивал на дивите цветя, който се провежда в община Смолян и по-специално селата Смилян, Могилица, Горна Арда, Кошница и Момчиловци – красиви, романтични, мистични, възпяти от неповторими гласове, а освен това – вкусни, места. Хубави, много хубави. Изключително съм щастлива, че бях избрана и поканена от организаторите, в качеството ми на готвач, за да представя своя поглед върху родопската кухня и тази с цветя и билки. Изключително. Ако трябва да съм честна, както обикновено, най-съблазнена съм от възможността да пътувам, а щом е възможно да пътувам и да готвя, е, тогава съм щастлива! Надявам се, това, донякъде да обяснява фактът, че към момента пиша малко по-малко от обичайно... Извинете. Нямам търпение, да видя, да сторя, да разкажа тук.
После, живот и здраве, ще дойде юли. По това време, надявам се, вече няколко пъти ще съм казала, че навсякъде е добре, но най-добре е у дома, ще съм възхвалявала смилянския фасул, парениците и пататниците, но междувременно, ще съм преяла няколко пъти с тарама и сафрид. Отношението ми към храната е известно, същото, като към асфалта, мантинелите, табелите и кафето в картонена чаша, сервирано с подобаващ разход на нафта – положително, до степен на възторг, плавно преминаващ в зависимост. Месенето, правенето, печенето на хляб е другото, което без да се замисля, добавям в този списък. Затова, в началото на споменатия месец, отново ще гостувам на Родопа. Този път мястото е село Киселчово, за което вече няколко пъти писах от душа и сърце. Гостувам на писателката Мона Чобан и ателието, което организира в двете си каменни къщи, наречено „Никой не е по-голям от хляба”. Както сами се досещате, една страхотна група, част от която, може да бъде всеки, се събира там, за нещо като кратка почивка, за нещо като клас по месене, за нещо като надпяване под големите звезди на Планината, за нещо, което не прилича на нищо подобно.. Не мога да се ангажирам с прогноза, мога само да обещая, че ще дам всичко от себе си, за да оставя у всеки присъдинил се, усещането за ситост и за.. приятел. Да не съм от Бургас, ако не го направя!!!
Да, очевидно е, че програмата ми за лятото е тежка. Става дума за много литри гориво и много килограми брашно, а от това по-хубаво... Здраве! Здраве да е, да стигна навсякъде където искам, да ми шупне маята, да не ме забрави детето през това време, да не си повредя фигурата от модел „пясъчен часовник с повечко пясък” на модел „пясъчен часовник, отброяващ времето до края на света”! Здраве да е, да видя всички, които искам и те да са здрави! От друга страна, космопад да хване всяка котка, дръзнала да ми мине път!
Това е всичко до момента. Благодаря ви за вниманието, желая ви хубаво време, прясна цаца, студена бира, свежи латинки в салатата и хрупкава кора хляб. Освен това, бъдете си все така секси и от Бургас, и от Родопите, и от където и да е. Всяка разходка в парка, може да бъде пътешествие, всяко сварено яйце – кулинарен шедьовър!
P.S. Извинявам се на всички, които ме молиха да посетя Френската ривиера, Бали, Сен Тропе. На всички знаменитости, които ще си останат без качамак и калмари в брашно – простете. Ще се реванширам. Някога.
