Радослав Ралев – на 65 г. аристократ на духа
Той ни представи нарисуваното от него в експозиция по случай 60-годишнината си. Посланията в неговите творби са достъпни и разбираеми и едва ли са нужни много думи, които допълнително да признават и утвърждават постигнатото от художника. Така е, но дори и да не беше нарисувал нищо повече, винаги може да се открие още нещо, недоизказано за неговите картини.
От Дружеството на несебърските художници така и не обърнаха някакво по-особено внимание по случай 65-годишнината на своя доайен. Както се вижда от предложения списък за номинирани дейци на културата и образованието за награждаване по случай 24 май и общинарите не смятат да му обърнат внимание. Няма как обаче подобна годишнина да бъде подмината,просто току тъй. Има художници, които разрушават красотата. Нарочно. Получават видения, които ги карат да си представят,че красотата е измислена, фалшива и ненужна. Хармониите ги дразнят, а симетриите, дори онези, които са деца на природата - ги плашат. От сутрин до вечер преследват деформираните си внушения, дооформят ги и им слугуват. Има такива художници, но моят приятел Слави не е от тях. Изглежда негласно се е клел да служи на Красотата. Може би защото е прекарал по-голямата част от живота си в дамско обкръжение.
Познавам го от двайсетина години, но много рядко съм присъствал на конкретно сътворяване на негови творби. Виждал съм ги най-вече в завършен вид. Като художник за него може да се каже,че той никога не се съобразява с "повелите на времето", а следва преди всичко "своята си линия". За него по-важни са душевната хармония и изисканата артистичност. Той не натрапва набързо скалъпени послания или клиширани заглавия. Слави дава свобода на зрителя, защото сам умее да бъде свободен и знае стойността на свободата. Свободата като цена на една абстрактна картина, като възможност за полет на мисълта. "Свободният" Радослав (Слави) обаче не гони Времето, а бавно следва собствената си творческа съвест, без да се вслушва в "съветите" на властта. Съхранявайки вътрешната си цялост и в същото време продължавайки да се развива.
Юбилейната му изложба бе красноречива в това отношение. От нея може да се съди, че творческият път на Слави е многопластов и сложен. Привидно ограничен в определена траектория, неговият израден художествен арсенал се усложнява с течение на годините. В ранния си период той превръща природата в абстракция, в зрелите му години абстракцията сякаш става негова втора природа. Празничните багри в природните пейзажи, композициите изпълнени в ярки цветове и вдъхновени от Стария Несебър, както ритъмът и стилизацията от раните години постепенно преминават през умерената условност, за да достигнат до кодирани художествени хармонии.
Картините му въздействат спокойно, въпреки че зад привидното затишие на балансирана и отмерена хармония се крие духовното неспокойствие на търсещия творец. Те носят усещането, че сякаш са изградени на един дъх. Всяко петно е намерено като тон, всяка линия тежи на мястото си, всяка форма уплътнява пространството. Така привидната лекота, която излъчват платната му, е скрила зад себе си пластове на систематично и овладяно знание. По този начин той "перефразира" действителността, дава израз на трайното, значимото и извечното, в контекста на едно състояние, на една емоция. С рационална отмереност Слави "запечатва" предмети, състояния и сгъстени емоционални изблици в картините си,но никога не натрапва на зрителя посланията си. Оставя го сам да намери път към изобразеното.
Какво още може да се каже за картините на Слави? Багрените му хармонии в тях са балансирани-цветът в творбите му не «крещи», а възвисява. Конфликтите в структурата и пластиката на картините му са сведени до диалог-диалог между временното и трайното, традицията и модерния изказ, материята и духовността.
Пиша похвално слово за първи път и това се оказва нелека задача. Защото в случая става въпрос не само за един талант, какъвто е Слави, но и един приятел. А това е сложна комбинация. Мисля, че художниците, като служители на Вдъхновението, не са обикновени простосмъртни. Те рядко разбират докрай самите себе си. А как да ги проумее тогава един или друг похвалник? Все пак смятам, че Радослав Ралев е човек, за когото «художничеството» - хоби и професия са едно. За него изкуството е безкраен път, постоянен спътник, начин на съществуване. Той говори без думи и рисува без образи, за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание. Човек-творец, който с право може да бъде наречен аристократ на духа.
Разбира се това слово можеше да бъде съвсем кратко,под формата на цитата:
"Ars longa, vita brevis est" и наздраве за приятеля Слави, и за много, много години». Можеше и така. Но всичко важно днес е в живота. Иначе защо се стрелят така често за власт и пари? Да се хванат да рисуват!
Слави не е от стрелящите, а около всички нас е пълно с ненарисувани картини.
Всяко утро те се кланят на Слънцето. Сигурен съм, че както досега, една част от тях ще добият очертания в платната на приятеля Слави и това не може да остане скрито.
Максим Момчилов
