Ретро рали "Розова долина 2012" (през очите на Принцеса) - ден втори

към детайла, с добри познания по история на моделите, за хора, които вярват, че "Човекът е човек, когато е на път!". От друга гледна точка, подобни мероприятия са чудесни, за прекарване на време със семейството и приятели, като се откъснем от обичайното за такива случаи „ядене и пиене”, не, че на ралитата храна липсва..., напротив. Някои казват, че ретро автомобилите са чисто и просто скъпо хоби, така казват и за ветроходството, и за конете, и за лова, и за всичко... Кое е това, което не изисква усилия, внимание, пари и не на последно място любов? Попитайте обаче наистина запалените по мпс-тата от миналото, какво мислят? Попитах. Рядко използват думата "хоби", по-често "краста".

13-тото Ретро рали "Розова долина 2012", организирано ( добре) от автомобилен клуб "Ретро", град Пловдив е в разгара си, започва ден втори и Принцеса има удоволствието да е там!

Ден 2

Алармата звъни в точно 8:00 часа. Първата ми мисъл е, че ей сега слизам на рецепция и ще обясня на хотел "Казанлък", че стандартните единични матраци са с ширина от 90 см, а вълнените одеяла с надписи ЦК на Мк за Бк и Рк, и т.н. не са никак, ама никак близки на идеята "меко като пух" !!! Приличам на извадена от пералнята, какво стана с онази, която подготви бутиковата си стилна визия за този уикенд? Детето се измъква от легло, конструирано специално за нея, специално от мен и заявява, че по-хубаво никога не е спала и това е най-хубавият хотел, в който някога сме отсядали... Ем..., не ми се спори! Пилот Съпруг бива събуден мило и нежно с крясъци: Тате-е-е-е-е !!! ( в ухото)

9:00 часа закуска. Няма и спомен от енергичните физики, които се мотаеха снощи из този ресторант. В момента се "състезаваме" в нови два етапа: до пържените филийки и до киселото мляко с рози...

10:00 часа подготовка за отпътуване в посока Калофер. Вали. Вали. Вали. Кодът е от жълто, през оранжево, до към лилаво от яд... Децата са натоварени в една от колите, всички са запалили двигателите и подгряват, мократа нощ е направила "паленето" доста абстрактно занимание с повишена трудност. Под козирката на хотела се чуват всякакви моторни звуци и от време на време „благословии” по адрес на някоя кола. Седнала съм на едно гранитно стъпало в близост до пепелник и пуша с празен поглед.

Потегляме за Калофер в съвсем стройна колона, даже не си спомням имаше ли полиция или не... Времето не е с нас, добре, че поне състезателните етапи приключиха, а днес трябва да ни съобщят класирането, когато всичко приключи и се завърнем на финала в Пловдив. Нямам никакви амбиции за награда, все пак сме тук за първи път, а има хора, които го правят за тринадесети... Важното е участието! (самоуспокоявам си се, заради онази една наказателна минута, която допуснах вчера).

Калоферци празнуват по принцип, ралито е част от празничната програма за деня. Озвучаването е на ниво! Дует "Ритон" изпълняват "Хей, капитане" (на запис), с такава сила, че сигурно всички капитани в бургаския залив ги чуват. Грабваме децата и хукваме в дъжда на принципа: по-добре с "Космодиск", отколкото глухи. Кметът на града спира музиката, благодаря му на ум, произнася хубаво слово, от което става ясно, че тези земи пазят древни традиции, към които днес добавят и ралито... Ботев и аз най-накрая сме поставени под общ знаменател, чувствам се удовлетворена и си записвам: Да не забравя да стана жител на Калофер!

Полиция ни води от Калофер в Карлово, скоростта, с която патрулката се движи е изумително бавна! Какво си мислят?!? Всички сме в състояние да поддържаме поне 60 км/ч, моля Ви, господа полицаи-и-и ! Пристигаме, все така мокри. Паркираме по вече заучената схема, даже в синхрон... Заради всичкото това паркиране, скоро няма да съм пилот в такова рали, иначе за даване на мъдри съвети..., цена нямам. Капитан Васко от екипаж 42 е заспал на борда! Капитан 43, кака Цвета вече е кисела, защото я "злепоставям", обличайки я в дъждобран. Престоят в Карлово е твърде голям, моментално решаваме, че нашата група ще се сбогува с организаторите още тук и няма да присъстваме на награждаването в Пловдив. Какво толкова, мисля си, докато...

- Как така тръгвате?!? Ами, ако имате награда за получаване... – председателят на клуба

- Ние?!? Награда!!! О, Боже !!! Ние имаме награда-а-а-а!!!!! – Аз

Все пак тръгваме към Хасково, където трябва да приберем колите, достатъчно се измориха, а и децата... Двойка от групата ( сърдечно благодарим), остава, за да обере овациите от наше име. През цялото време си мисля за наградата... Важно е участието, наистина само то, но..., когато ти кажат, че освен него евентуално си заслужил и купа, единственият въпрос, който те мъчи е : На кое място съ-ъм, на кое-е-е???

В Хасково чакаме едно единствено обаждане, онова, което ще изясни ситуацията с купите и трофеите! В малко по-късен следобед то се случва... Всички сме затаили дъх, докато единият от пилотите води разговорът.

- Трето място за вас, второ място за нас! – обявява той, без особен ентусиазъм... ( той има десетки такива купи и купички, ама на мен и е първа-а-а-а !!! )

И така, на второ място в клас "янгтаймер" е за екипаж 42 и автомобилът "Фолксваген" от модел "Голф", по вид кабриолет! На трето място, екипаж 43 и автомобилът "БМВ" от серия 7, произведен през не толкова далечната 1983 година!

На какво се дължи класирането, дали на закъснението от една минута в етапа до Стара Загора, което ще рече, че съм бягала бавно или на прекалената дължина на колата, заради която гаражът на заден отне малко повече от 8 секунди... Това е въпрос, който остава неизяснен и с нулева важност, както и този: Кой взе първото място? До вчера нямах представа, какво е ретро рали, а днес имам претенции за класирането... Не. Няма как да стане! ( с усмивка)

На следващата сутрин пътуваме в посока Пловдив с моята съвсем не ретро кола, както казаха от хасковската група: Да се завърнем в бъдещето! Разлика е, че сме с една идея и една купа по-богати, че направихме нещо като екип, че се посмяхме и понамокрихме доста, че махахме и подсвирквахме на всички възрастни и дечица, които изпадаха във възторг при вида на колоната машини от миналото, че поне за два дни бяхме част от общност, в която членуват много, достойни за уважение, хора. Обещали сме си да го направим отново и още много пъти, поне толкова, колкото биха ни донесли купата за първо място ( само участието е от значение) !

Специални благодарности на сем. Цекови ( младши и старши) от гр.Хасково, за поканата, за предоставения автомобил и за чудесното време, прекарано заедно!

Текст и снимки Гергана Янчева