Yerma
С Йерма Искам бебе празнува 7 г. в Бургас
18-ти октомври от 18 часа в Дома на "Лукойл". Средствата от продажбата на билетите ще отидат за подпомогане на двойки с репродуктивни проблеми.
"Йерма" е постановка на Николай Младенов. Автор на текста е Федерико Гарсия Лорка. Преводът е на Лъчезар Мишев. Хореография: Петя Попова,
сценография и костюми: Георги Батилов, видео: Смилен Савов, музика: Георги Арнаудов, аудио обработка: Боян Христов, фотограф: Цветан Игнатовски,
графичен дизайн: Ребека Осес. В постановката участват: Стойка Стефанова, Филип Гуляшки, Симеон Гълъбов.
Спектакълът ни въвлича в историята на един любовен триъгълник, в който всеки от персонажите се оказва жертва на неистовия си копнеж по търсене на абсолютно щастие, но и с неистова непоколебимост се опитва да не наруши канона на малаката общност.
Йерма, Хуан и Виктор са основните персонажи в "Йерма", които още преди началото задават кода на спектакъла в опит да се докоснат до сюреалистичния стил на испанския поет, движейки се зад прозрачен екран, създават усещането за пространство, в което безвремието е погълнало живота, страстите и мислите им. Йерма отчаяно мечтае за дете, любов и внимание от страна на съпруга си, който обаче е студен към нея и чужд на майчинския копнеж. В опит да намери причините за нереализирането си като майка и обичана съпруга, тя „разкъсва“ болезнената реалност и „хлътва“ в един неин въображаем свят, където се сблъска с представите за идеалния живот поднесени от приятелката й Мария и Старицата. Но вместо да дадат отговор те подхранват и хиперболизират още повече нейните страхове, за живот лишен от любов и признание. Единствено появата на Виктор, младежката любов, останала неизречена и невкусена, е онова слънчево и тихо място, в което тя успява да бъде отново себе си.
Сценичната интерпретация и посланието на текста е поднасена на зрителя чрез мултимедейни решения. Чрез средствата на танца, визуални ефекти и живото изкуство на драмата, спектакълът ни отвежда на едно необичайно за съвремения човек пътуване, назад във времето към догмите на обществото, които са имали по-виска цена от самия живот. Сценографското решение е лаконично и изчистено, пространството продължава линията на жанровите търсения в създаването на условно пространство, което не променя своето предназначение, а въздейства на зрителя на подсъзнателно, емоционално ниво.
Авторската музика и аудио ефекти допълват композицията в цялост, за да може спектакъла да придобие качествата на един завършен, иновативен театрален продукт.
