"Селски туризъм" за българи или Когато краставичарят... купува краставици

"Селски туризъм" за българи или Когато краставичарят... купува краставици

не на последно място, силно впечатлен от ръста на курортното дело в българските села през последните години, ще си позволя да кажа следното: Селският туризъм у нас, предлага и продава продукти, които често нямат общо със същината на селото, често на база заблуда, че по този начин, ще се разтопи загрубялата от „бетонен лукс” туристическа душа на българина. Ако съдим по много от офертите, то родният туроператор или просто хотелиер, смята, че българският турист е дотолкова забравил селската реалност, че тя може да му се предложи като „екзотична” и опакована в „сочни” думи, все едно не става дума за Гела (примерно), а за Мауи. Говорим за саденето, плевенето, доенето, рязането на салатки, прането на бара, чистенето на обори по сценарий и спането върху нарове, както и за манипулираните снимки. Доверете ми се, дори кравите в тези мероприятия са специални, свръхсоциални,  които позволяват на куцо, сляпо и сакато, да тества умения върху вимето им. В същото не би имало нищо впечатляващо, ако липсваха претенции от сорта: „усетете живота на село”, „потопете се в живота на село”, сякаш родният отпускар е постоянно потопен в хаоса на Ню Йорк, та има нужда да седне в двора на непозната леля и да плете с нея терлици, вярвайки, че е част от ежедневието й...  Това не е „животът на село”! Това е „животът на село”, ако сте японски турист, озовал се в България, без да допуска, че козата НЯМА „слот” за „мемори карта”. При всички други положения, нека ви разкажа ( вече известни ви факти), кое е това, което няма да видите при посещението си в произволно българско село, защото то не заляга във „възможности за забавление”, а често е причината да се разочароваме, че „не си го представях така”. По една причина: Представяте ли си магазин за „луксозни” дрехи, който на витрината си е окачил огромна табела с надпис: „Дрехите ни са долнопробно копие на „Долче и Габана”, обаче ние, ще ви вземем пари като за истински”? Ние сме родом от село, наистина ли сме скъсали връзката? Не може ли да отдъхваме там без да преиграваме на тема „бабините мекички”, ами..., много ясно, че на село, където баба готви, мекиците са на баба? Можем ли да останем такива, каквито сме, трябва ли на селската къща и кухня да се гледа като на рядък атракцион? Няма как да си изненадан, когато се видиш в огледало, просто знаеш какво ще отрази... 

Стига толкова увод и теза (ако съм забравила да изложа такава, простете). Да преминем към развенчаване на най-популярните митове, които да речем, че виреят у гражданина, в чийто живот не фигурира ни една собствена баба, леля, вуйна от село ( чудя се, какво е правил през лятната ваканция и кой е той...): 

1. 1)Гостоприемните баби и дядовци, но предимно баби.

Като дете, мама ме учеше, че разхождам ли се из село е редно да поздравявам всички, независимо, дали ги познавам. Така, когато се озовах в селото, в което живея и днес, обхваната от еуфория, за пръв и последен път реших да се разходя пеша до центъра, за да видя хората отблизо. Поздравих с „добър вечер” една баба, която подпирайки се на дувар ме изгледа, после попита: „Ти, чиийо си, ма?”, обясних, че не съм местна, съвсем логично, тя рече: „Па, тогава...ко ми викаш „добър вечер” ???”

Сами разбирате, че ако тази същата продаваше,примерно, домашни сладка на вратата си, а аз бях турист, то от мен нямаше да изкара и стотинка, но и на нея нямаше да и мине през ум, да ме „поздрави” така.

 Хората на село са толкова гостоприемни и любезни, колкото всички останали, не бива да се разглеждат като отделен вид. Ако сте се обадили предварително, ако имате „резервация”, ако те, по своя инициатива продават нещо от домашното производство или нощувка, тогава – да. Много са мили, но на принципа: „Клиентът винаги има право”. В противен случай, следва да сте им поне внуче, а и е логично... Все пак, никой не иска обезумели „граждане” в двора си, които пипат, бъркотят и такива някакви... Как ще се почувствате, ако невинна селска група нахлуе в апартамента ви и настоява да се снима в душ кабината?

„Модната тенденция” да откриваме доброто и позитивното, ни е изкривила, така ще знаете... Това, че из „Фейсбук” шетат снимки на баби със забрадки, с умиляващи надписи под тях, не значи, че всички баби са Майка Тереза, оставете ги да дишат.

Последен пример: Бременна, вече с корем, спирам с колата пред произволна къща с идеята да изхвърля бутилка в кофата за смет. На село, това е груба грешка!!! Кофите са надписани и пазени, нещо лично, скъпо и служат единствено на домакинството, пред чиято порта са ситуирани! Докато повдигам капака, от двора излита баба с бастунено копие, която крещи, че ще ме издаде на „милицията”, задето „Ко с тръгнала жа пълниш кофите на ората, ма!?!?”. Ами, ако бях турист, който не иска да замърсява уличките на селцето? 

1. 2)Всичко що е от село е „домашно”, „био”, „еко”

Тц.  В изолирани стопанства, отделни случаи и ферми – да, вероятно. Вероятно и само при хора, които осъзнато работят за „чиста продукция”. Останалите работят за „продукция”, а тя изисква все някакви химикали и обработка, защото: „ Как да минем само с варосване на овошките, като червеите са нови модели – хранят се с вар и син камък?”. Затова, не питайте „пръскано ли е”, щото е, само у нас нищо не е „пръскано”, не знам как, а и не ми пука, че в сините сливи има буби, вкусът им не е преобладаващ. Приемете, че дори на минерална вода и шипки да я карате, пак няма да докарате до сто и двадесет години, приемете реалността. Не, че не се радвам на все по-осезаемо завръщащият се стремеж към природосъобразен живот! Просто..., когато семейният бюджет зависи от няколкото тона грозде, които евентуално ще произведеш тази година, няма как да ти пука за турист, който би хапнал една био чепка, някога... Ако не работиш предимно с туристи! 

1. 3)Традициите вечно живи на село

Да. Някои от тях, особено, когато има камера, която ще ги покаже „по телевизора”. Тогава всички вадим носиите, кичим китките и „мааме” хора на мегдана. Хората на село са просто хора, пак го казвам, независимо, дали млади или стари, те спазват онова, което ги касае пряко, но няма да заспят във времето за ваш кеф. Например, тук все още се бърка качамак и се носи на тъста в нощта на годежа, а традицията повелява да се върви пеша до дома на кума, обаче... Това не значи, че всяка сутрин разхлопват менци към чешмата, не значи, че носят цървули в ежедневието си, не значи, че разменят китка в знак на обич, точно обратното... Искат да са модерни, по-модерни от модерните, вярват, че върхът на красотата е в топираната и обемна коса, силния грим и пайетите, а и имат право на това. В нощта на Великден се събират и палят свещ пред църквата, обикалят я, слушат камбаната, после гасят свещите и се шмугват в „дискотеката”, пият до припадък, танцуват, понякога се бият, гърмят пиратки. Ако ги питаш, какво правят, ще ти кажат, че спазват традиция. Еми..., да. Всъщност, живият обичай, що най-харесвам в този край е, че пак на Великден се закусва с агнешко върху кисело зеле. Да. Агнето се готви с кисело зеле, ако щете... Всичко е такова, каквото е в града, с тази разлика, че модата и линейките идват със закъснение. 

1. 4)Всичко се прави така, както се е правило преди сто лета 

Грънци. Дори най-старата баба ще ви каже, че внучето и е дало „жисеем”, да я чува, ама тя не го чува, като звъни. Освен това, романтичните неща от бита, като биенето на масло, месенето на погачи, тъкането на черги и везането на ризи, ами..., те отдавна са рядкост, хората от „редовото” село, биха се радвали на екскурзия до „Етъра”, където тези неща се разиграват ежедневно, като театър, както вече казах, доене на крави по сценарий... Точно този параграф визирах, когато споменах, че всички „привлекателни” занимания, са по-скоро продукт на туристическата индустрия към днешна дата (нормално е), отколкото реална част от бита (естествено, че така пазим собствената си история, разбира се). Реалната част от него се изразява в многото домашна, дворна и кърска работа, на която селската душа е свикнала, за която често говорят, но рядко намират за изключително интересна, обаче се е модернизирала, доколкото е възможно. С времето - свикваш. Свикваш и намираш за приемливи паяци с размерите на котки, котки, крадящи зайци и чистиш ли, чистиш или се отбраняваш с „Райд”, много рядко с домашно правена метла... България е малка, почти всички идваме от село, та няма огромна, потресаваща разлика между панеления бит и този под тикления покрив. Не казвам, че второто не е по-добро. По-добро е. За нещастие, обаче, на българите, дръзнали да продават селски туризъм на българи , не всяко село е малък „Етър”, от всеки китеник - чипровски килим не става! (хвала на онези, които доказват обратното) 

1. 5)Щом сме „на село”, значи е хубаво

Има две причини да не изкараме добре, ако сами си го навлечем или бъдем подведени от снимки и информация. В мрежата има много кадри, от които ясно се вижда до какво води прекомерната употреба на изкуствени цветя, календари с голи жени, ловни трофеи и кавьорчета по стените на вилите за отдих. На снимка е смешно, когато се озовеш сред тях и си платил, тогава... Да речем, че склонността към компромис ви напуска. Рязко. Има хора, които не могат да изкарат и ден, ако са далеч от интернет, телефон, цифрова телевизия, а за забавление смятат пазаруването в големи магазини, но опитват и остават разочаровани. После, пълно е с форуми, където гости се оплакват от ужасни случки по време на селската си почивка, варират от „бабата беше супер зла”, до „мръсната вода от мивката се събира в кофа” и „пълна пустош”. Така, както „Слънчев бряг” има добри и лоши хотели и ресторанти, така ги има и в уж, по-запазените, закътани и великолепни малки туристически кътчета. „Селските хора” били „друга мая”, абе..., не е точно така. Тук също има такива, които не умеят да готвят, не са обено чисти и не биха проявили безконечно разбиране към децата ви, които, естествено, ще тичат и крещят, ще крещят и тичат до насита. 

Селският туризъм е прекрасен и близък нам, аз не съм против него,а против продажбата на „вятър и мъгла” (по един или друг начин). Прекрасно е да се озовеш сред природата, прекрасно е да опознаеш места, за чието съществуване не си подозирал, просто не прекалявайте с очакванията. Мили домакини, предлагайте само това, което наистина можете да осигурите!  Хората са си хора навсякъде, а именно от тях зависи облика на дадено място, пазенето на традиции, автентичност, хубавата природа не гарантира блестящи домакини и обратното. Ако в дадено село, вече има създадена леглова база, организирани  забавления и мероприятия, то мястото си тръгва от селото и поема към курорта – продава услуга с цел печалба, не цели да ви просвети, съответно, става необходимо да внимавате за какво харчите парите си.  Това по никакъв начин не значи, че никога няма да получите добра услуга, че няма да се забавлявате или отпочинете, напротив, ще. Но, не и „живот от живото село”, ако сте тръгнали за него. Няма да ви покаже селския поп, даскал, луд, няма да ви въведе в междусъседските драми, няма да ви направи свидетел на свади, няма да ви измори от копаене, нито ще ви кара да се тюхкате, че десет от кайсиите „на бяло пОле” са изсъхнали, а и не е нужно, защото може и да не ви хареса. Селяните, също не се интересуват, че блокът ви е за саниране, че трамвая закъснява, а трафикът сутрин е ужасяващ, а и не е нужно, ама и вие не им продавате „Промоционален тридневен пакет от градски очарования”... Защо, пък не?!? Свят като цвят... 

Като заключение, ще кажа, че добрите пътуване и почивка са резултат от лична нагласа. Не винаги е нужно туризмът да бъде организиран, самоинициативният, внезапен щуреж по села и чукари е много по-истински и вълнуващ, а също и с по-голям шанс за допир с това, което се крие под обещанията за „магически пикник сред зашеметяващата природа” и „практикуване на традиционни занаяти”, щото хората на село не употрябяват думи, като „пикник” и „практикуване”. Колкото до чудесните къщи в различни краища на България, които се отдават под наем, разполагат с пещи за печене и гордо отбелязват : „всички съвременни удобства”, плюс „невероятна гледка”, да! Те са страхотни! Повечето от тях! И аз съм ги посещавала, за да се убеждавам и преубеждавам във вярването си, че „селският туризъм”, който се продава с прекалено много „екстри”, „възможности” и „усещания” е за японци, за нас българите е съвсем естествено, да  идем на село, да хапнем, да пийнем и да дремнем под чардака - няма нужда от дресирани крави.