Симо Борисов разказва "Крилати истории" в "Ларго" , преди повече от година и мина с голям успех. Сега Симо представя пред варненската публика 13 скулптури, изработени от камък, варовик, мрамор – плод на шестмесечния му упорит труд в подготовка за изложбата му в галерия "Ларго".
Представете си един голям двор, пълен с най-различни камъни, скални късове, парчета мрамор... И сред тях един голям, едър мъж, в разцвета на силите си, потънал в творчески унес. Суети се, навежда се, изправя се, повдига някой къс, оглежда го, после взема друг, прокарва пръсти по линиите и неравностите му, усмихва се замечтано. Очите му гледат, но не това, което е пред тях... Те виждат в парчето мрамор или скала нещо, което ние не можем да видим. И после този едър мъж пъргаво повдига избраното парче скала и тържествено го отнася в ателието.... И свещенодействието започва – чукане, дялане, полиране, нежно заглаждане... И така ден след ден, седмица след седмица.... Защото опитомяването на скалата иска търпение и вдъхновение, иска упорит труд и майсторски ръце. Ръце, изпълнени със сила, но и ръце, изпълнени с много нежност и любов. Защото само тогава изпод тези ръце могат да излязат чудните, приказни “Крилати истории”, които ще ни разкаже Симо Борисов.
За зрителя има изненада - какво по-неочаквано от камък, който след вълшебната намеса на художника е готов да полети? Защото в прегръдката на твърдият и вечен материал авторът е заключил именно това – вечният, изконен стремеж на човека да полети. Творбите на Симо са неистово красиви, невероятно истински и вълнуващи - "Крилатият" е отправи взор към небето, готов да се издигне след мечтите си, в "Уморени криле" един малък, бял ангел е седнал сред тревата, уморен, но и омиротворен, в "Крилати лъжи" авторът с намигане ни напомня, че дяволската същност на жената е скрита под ангелски крила... И така реди "Крилатите си истории" плевенският сладкодумец.
Втората линия в изложбата са женските образи - творецът извайва от мрамора и варовика красиви непознати - нежни и изящни, или пищни Венери – закръглени и чувствени. "Джинка", "Хризантема", "Спомен за една непозната", "Шоколадов сън" - поетичните заглавия ни подсказват, че женските образи са дълбоко свързани с автора – спомени от миналото, запазени за бъдещето чрез непреходната красота на мрамора и гранита.
Симо Борисов е роден на 22 август 1957 г. в Плевен. Завършил е единственото на Балканите каменоделско училище, основано през 1922 г. от чешкия мисионер Браун в село Кунино, Врачанско. Първата му самостоятелна изложба е открита през 2007 г. в народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София под патронажа на шведския посланик г-н Бертил Рут. Редовно участва в годишните сборни изложби-скулптура на "Шипка" 6. Симо Борисов живее и работи в Плевен.
