Свети Фанурий помага на изпаднали в беда

Свети Фанурий помага на вярващи, изпаднали в беда. Православната църква го почита на 27-ми август.

Според житието на светеца той се родил в семейство на търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12-годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници.

Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела. Тогава приятелят му казал следното: "Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не".

Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно: "Мамо!" При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на брега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град, защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и казал: "Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда".

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и казал на момчето: "Ела при мене, Фанурий!" Момчето останало на мястото, като чу името си и казало: "Нима ти познаваш моя баща?" Старецът потвърди това. "Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове", казал Фанурий. Светият човек се чудил и нищо не отговорил, и пак по чудо се изкачили по планината за един час, а пътят пеша не можел да се мине за 8 дни, защото бил много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града той разбрал, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и след това напреднал толкова духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правел градини и ги обработвал.

Той хранел и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранел се отначало всеки трети ден и вземал толкова намокрен хляб, колкото можел да стисне с два пръста. Въздържал се да пие и вода от едно шише и сетне, започнал да се храни само съботен ден, и то твърде оскъдно. Често се причастявал със Светите тайни. Посещавал пустинниците в онази пустиня и се трудел да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. Той молел Бога чрез това търпение да му даде покрив в Неговото небесно царство. И толкова бил изпълнен с милост, че помирявал и зверове, които се нападали помежду си. Той се грижил за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища, тъй като неговия духовен отец, често го сварвал до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазела Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имал и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядвал да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можели да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това станал много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротявал и човеците лекувал.

В близост до онази пустиня имало един град, голям и красив с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът, макар че не искал да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува за този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушвал в техните молби и лекувал най-тежките болести, лекувал слепи, помагал на глухите да прочуят и немите от рождение да проговорят – само с молитви и сълзи пред Бога. Не ядял, докато не се изпълнят молбата му, не си отпочивал на леглото и проливал толкова сълзи, че и дрехите му се измокряли от тях. Преблаженият говорел така: "Помилвай,Господи, тези измъчени, защото са Твое създание. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им". Подобно се молел с много сълзи и за немите, за които казвал: "Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име". За глухите се молел с още повече сълзи, говорейки: "Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби.Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци".

И толкова усърдна била молитвата му към Господа и плачел, а понякога и езичниците плачели с него като слушаха молитвите му и виждали сълзите му. Толкова топла и усърдна беше молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближавали до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казвали: "Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи". Така цяла година, той вървял из всички краища на града, като лекувал, утешавал и ги учеил на правата вяра. Дяволът пък, който ненавиждал доброто, много се ядосвал, защото свети Фанурий, извеждал на правия път всички техни раби. Той се престорил на странник и се представил на управителя на този град. Казал му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говорели зломислещите, лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото след идването на Фанурий, не можели да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи думи, те принудили управителя да го хване и да му отреже главата. Но, народът, който видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводили в друг град, като станал голям плач и невиждан, защото те се лишавали от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узнал правата вяра, направил 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можел да се утеши, защото светецът не бил с тях.

И във втория град, светецът също така лекувал, наставлявал и укротявал зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а се хранел както в пустинята с корени. И пак вдигнал меч сатаната и управителят по съветите на приближените си, също решил да го предаде на смърт, както в първия град. Народът с голям плач, насила го изпратили в друг град зад граница…

В тези дни се случи там да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред били викани знахари и гледачи-гадатели. Владетелят решил да даде половината от владенията си на онзи, който ще съживи дъщеря му. Но не само, че не я възкресили, но понеже била мъртва от няколко дни, започнало тялото да мирише. И макар да изливали аромати, да кадяли тамян, миризмата достигала надалеч. Една от прислужничките на управителя му съобщила, че има един красив младеж, който лекувал всякаква болест, дори възкресявал мъртви с молитва към Христа, за Когото е чула, че бил разпънат на кръст. Той не давал на болните никакви лекарства и не се показвал на тях, и не приемал за награда даже парче хляб. Като чул това управителят, пратил бързо да го доведат при него. Той му пратил царско писмо и приготвил голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза. Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа. Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка сълзи, а императорът и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент светъл лъч се насочил върху умрялата. Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка и й казал: "В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!" И веднага умрялата и разлагаща се скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас: "Велик е Фануриевият Бог, защото в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите и бях за присмех, и измъчвани от дяволите, адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!" Императорът искал да даде на светеца половината си царство, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Императорът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий. Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни.

Светецът тръгнал из града, лекувал и спасявал, както и в другите градове. Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии,нито техните усилия, могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Поради това голяма клевета направили срещу Фанурий, наричайки го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си най-напред убил дъщеря му и после се престорил,че я е оживил, за да бъде избран от народа за император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий и решил да му отсече главата. Но смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий трима от тях най-свирепи, да го убият. Те не яли докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика. И кой ще накаже подигравките, замерванията с камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на плесници, заплюванията и удрянията по цялото тяло с копия, слагането на оцет и сол в телесните рани, измъчването , отрязването на ръцете, пръстите на краката, на ушите, това че кръвта от лицето му съединена с тази от краката мокрела земята, по която вървял. Всеки езичник се стараел как по-люто да го мъчи. Светията се молел на Господа, като свети мъченик архидякон Стефан, казвайки: "Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!" Заради това настанал голям плач между християните и между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен, макар че той не бил направил нищо лошо, освен добро. Но той бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че му стига странстването по тази земя. Отстрани вървяли християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач: "Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи". Но и враговете му били много и викали, по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора…

Свети Фанурий помолил за позволение да направи последната си молитва и се помолил така: "Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна". И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: "Да бъде, Фанурие, според думите ти! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда". Тогава невярващите, които викали против него, виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започнало да вали само върху тези, които поискали да се кръстят, макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени нито с капка вода. Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата. Палачът на когото се паднало бил по-горния от тези, които кръстил, защото душите им били преизпълнени със съжаление, че са отнемали живота, а светецът се грижил за тях и ги жалел, той излял потоци сълзи, а те невинна кръв. Светецът проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на дръвника. Но след отрязването на главата му не потекла кръв, а мляко и о, чудо, главата обикаляла, около трупа и говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него.

Връщайки се народът, някои езичници викаха, че се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни, вдиганали голям плач, осъждайки императора за непризнателността му и му говореха: "Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели? Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички от века светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрева черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх нападнал, върху императора и върху лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им заплати за несправедливостта… След като първият палач бил посечен, дошъл венец от рози и се настанил на главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И тялото му, макар,че не преди много време проливал невинна кръв заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво. Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки изпаднал при разбойници и обърнал очи към тези места, получавал спасение.

От тогава не се знаело какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа, както се казва в началото.

Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и молели светец за това от което се нуждаели. Заради това и той се нарича свят помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават помощ бързо от светеца.

Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси. А след като се получи помощта се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца. Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден освен в неделя. Много са чудесата на светеца след отиването му от нас, както и към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го празнуваме и да го поменуваме с пита, или с торта, защото е доказано, че на тези, които го призовават с вяра, получават избавление според молбата.Амин.

Свети Фанурий, да не ме презре и да ми помогне при всяка молба!

(Превел от румънски ръкопис, архимандрит Николай - София); източник: https://pravoslavenhram.com