SkalniFenomeni55
Сфинксът - скалният феномен на Странджа да лекуват болести, да изпълняват желания, да развалят магии или да опрощават грехове. Тези, които обичат мистицизма, са склонни да вярват на подобни истории. За останалите, красивите природни феномени си остават просто любими места за разходка и съзерцание. Обикновено обаче, дори и най - скептично настроените са склонни да изпитат поне веднъж силата им. Тази, за която се говори в поверията. Ако ще и само за да помечтаят.
Сфинкс на брега на река Велека, лъвска глава край Ропотамо, магалити или както в Странджа ги наричат - "змейови къщи" - тези феномени, изваяни като че с намесата на могъщ творец, привличат хората. За някой от тях се знае със сигурност, че са изваяни от Природата. За други е установено, че са създадени от човека.
Има и една група хора, за които скалните феномени на Странджа имат особено значение. За тях те са знаци, обозначаващи места с особена важност. Това са иманярите, в чиито записки фигурира поне по една легенда за съкровище, скрито близо до някоя от местностите, в които има скално образувание с интересна форма. Използвайки ги за ориентир, те търсят близо до тях така наречените "нишани". Според иманярския жаргон това означава допълнителни обозначения, посочващи точното местоположение на заровено в земята имане или служещи за отправна точка към обекта на желание - обикновено злато и други скъпоценности. Като такива често се посочват кръстът, еленовия рог, човешка фигура или друго изображение, изсечено в камъка. На такива места иманярите търсят отвор в земята или вход към ниша, стъпала водещи до тайни подземия или скривалище. В днешно време, колкото и парадоксално да звучи, все още има хора , които вярват на легендите със същата сила, с която са вярвали персонажите, описани от Иван Хаджийски в неговата популярна книга "Бит и душевност на нашия народ", изследваща народопсихологията.
Мегалитите, които са сред най - интересните скални феномени, са издигнати от хората. Преди хиляди години. Съвременната наука не може да даде точен отговор кога точно и защо са изградени те. За какво са служели? Дали са само място за погребени е мъртъвци. Или са служели за други цели? Някой изследователи предполагат, че магалитните градежи са древни светилища, други твърдят, че са свързани с летоброенето. Отдава им се и място в окултната литература. Според някой автори, те са място, където магьосници развихряли силата си. Най – известният от мегалитите по света е този в Стоунхендж, Англия. Но мегалити има и в нашата страна. А Странджа е особено богата на тях. Във вековните й гори, скрити сред зеленината има десетки подобни градежи. Наричат се долмени. Изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Датирани са към бронзовата и към ранната желязната епоха.
Преди десетина години екип от археолози откри край странджанското село Белеврен, напълно запазен, недокоснат от иманяри десет метров долмен, от който бяха извадени петнадесет човешки скелета. Своеобразният мавзолей е изграден от идеално пасващи един на друг скални късове. У нас са намерени наколко десетки подобни находки, но тази е първата, която се оказва съхранена в автентичния си вид през хилядолетията. Градежът и предметите, намерени в погребалната камера, са запазени недокосвани. Именно те са помогнали на археолозите да датират с точност находките си – погребението е било извършено през XIII век преди Христа. Но дали тогава е бил издигнат и каменния градеж или мястото е било използвано за ритуала не може да се каже с абсолютна сигурност.
Долмени като тези в Странджа има в Азия и Африка. Главно в крайморските области.
Местните хора наричат долмените "змейови къщи". А легендите разказват, че някога те са служили за жилища на крилати великани, които отвличали красиви девойки. И до сега се намират разказвачи на чудни истории, които се кълнат, че са виждали истинско самодивско хоро да се вие около мистериозните скали.
Долмен, пренесен от Странджа, може да бъде видян в градинката до бургаския археологически музей на булевард Богориди. Според шефката на регионален музей Бургас Цоня Дражева, той е от XIII век преди Христа и в него най - вероятно е бил погребан висш тракийски жрец. До преди няколко стотин години, долмени като този е имало в цяла Европа. До днес са запазени съвсем малка част от тях - в нашата страна и в Кавказ. Много от долмените са били разрушени, просто, за да бъдат използвани като строителен материал.
На пет километра от Приморско, в буферната зона на резерват Ропотамо, близо до нос Маслен нос, се намира добилата вече популярност местност Беглик Таш. През последните години там бяха направени поредица от археологически разкопки. Тук могат да се видят частично обработени скални късове, жертвени огнища, долмени с големи размери. Според специалистите в култовия комплекс са извършвани жертвоприношения, посветени на богинята - майка. За това свидетелстват откритите дарове от полу скъпоценни камъни. В годините на комунизма достъпът до това място е бил ограничен, тъй като районът е бил част от правителствената резиденция "Перла". Днес археолозите “владеят” древното светилище и тепърва ще тълкуват тайните, които крие.
В резерват Ропотамо се намира интересното скално образувание "Лъвската глава", което се е превърнало в символ на защитената територия. Красивите скали могат да бъдат оприличени на профил на хищник, гледани от пътя Бургас- Приморско, в участъка, преминаващ край реката Ропотамо или от лодка, движеща се по реката. Много легенди разказват, че именно в местността около него легендарният Вълчан войвода е скрил своето съкровище.
Скала с формата на човешки профил краси крайбрежието на река Велека, близо до устието й. Мястото е известно сред местните хора като "Камъка на прорицателя" и те вярват, че притежава лечебна сила. Сред хипари и любители на нощувката на пясъчния бряг то е популярно заради красотата си и спокойствието наоколо. "Най- красиво е при изгрев слънце", казват познавачите на района. И разказват, че често намират наблизо запалени свещи и амулети, оставени от посетителите. Тъй като за някои от тях камъкът имал свойството да изпълнява желания. Ако му се помолят като на божество. Основите на тези езически вярвания се коренели някъде в дълбока древност. Природният феномен е висок около двадесет метра. Специалистите все още спорят за това, дали формата на скалата е естествена или е претърпяла вторична обработка от неизвестен каменоделец.
И днес могат да бъдат открити запалени търсачи на скрити съкровища, на които очите заблестяват по особен начин, щом се заговори за скрито в земята злато. С тази разлика, че ако някогашните им събратя са били "въоръжени" само с кирка и лопата, днешните иманяри са снабдени със скъпи метало търсачи, GPS - системи и друга модерна техника. На много места в Странджа могат да бъдат открити следи от тяхната дейност. Заслепени от желанието си да открият злато, такива хора са склонни дори да взривят дадено природно образувание, унищожавайки го, за да установят в крайна сметка, че историята, на която са повярвали, е измислена.
Пастир от странджанско село намерил оригинален начин да се справи с иманярите. Или поне с тези, които посещавали неговия край. Въоръжен с чук и длето, той издълбал десетки фалшиви “нишани” по скалите в гората – подкови, слънца и измислени от самия него знаци. Скоро след това мъже с високо проходими автомобили започвали често да посещават района. Винаги нощем. Не след дълго, пастирът откривал и следите от техния "труд" - сондажи и големи трапове, изкопани непосредствено до направените от самия него "ориентири". И истински се забавлявал. "Нека хабят силите си на халост. Аз само им гледам сеира. Тук, на село, нямаме много развлечения", разказва с усмивка находчивия старец.
Текст и снимки Татаня Байкушева
