DKoleda
За първи път образът на Дядо Коледа се появява като карикатура на "Харпърс Магазин" той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс. Добродушният старец наблюдавал всички деца по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината.
"Има ли Дядо Коледа?" този въпрос вълнува децата още от 1897-ма година. Така е озаглавена и уводна статия, появила се на 21 септември 1897 г. в издание на вестник "The Sun" (New York Sun). Статията, която получава отговор "Да, Вирджиния, има дядо Коледа" (Yes, Virginia, there is a Santa Claus), става неделима част от коледните традиции в САЩ и Канада, изразявайки истинското коледно настроение.
През 1897 г. Вирджиния (1889-1971) - 8-годишната дъщеря на Филип О'Ханлън, пита баща си дали наистина има дядо Коледа. Тя започва да се съмнява в съществуването на брадатия старец, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува.
Филип предлага на дъщеря си да пише на известния по онова време в Ню Йорк вестник "The Sun", като ѝ казва, че "ако видиш нещо в "Сън", значи е истина". Той вероятно се е опитвал да избегне пряк отговор, но Филип несъзнателно дава възможност на редактора на вестника Франсис Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.
Чърч е кореспондент по време на Американската гражданската война. Тогава той наблюдава голямото страдание, липсата на надежда и вяра в по-голямата част от обществото. Макар статията, която Чърч написва, да е напечатана на 7-мо място в страницата от вестника (дори под новина за ново изобретение - безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. 1 век по-късно статията остава най-печатаната статия в който и да е вестник на английски език[1].
През 1972 г. 4 приятели, след като виждат некролога на Вирджиния О'Ханлън в Ню Йорк Таймс, основават компания, наречена Елизабет Прес и публикуват детска книга със заглавието "Да, Вирджиния", в която се съдържат самата статия, илюстрации и кратка история. Книгата е използвана за направата на телевизионно шоу, спечелило награда Еми. В международния Исторически канал на 21 февруари 2001 се съобщава, че Вирджиния дава оригиналното писмо на своята внучка, която го копира в тетрадка. След пожар се смята, че писмото е унищожено, но тридесет години след това го откриват в безупречен вид.
Някои хора поставят под въпрос истинността на авторството на писмото, смятайки че младо момиче като Вирджиния едва ли би нарекло децата на своята възраст "моите малки приятели". Въпреки това писмото се смята за антика и е оценено на приблизително 50 хиляди долара.
Вирджиния О'Ханлън често получава поща за писмото си до "The Sun". В нейно интервю, когато е по-възрастна, казва, че Франсис Чърч е дал правилна посока на живота ѝ.
