TSS_5426
Жените в Турция искат да са учителки и чиновнички Резултатите от него бяха отчетени в рамките на двустранна работна среща на тема "Европейската политика в областта на равенството на половете и предприемачеството", която се проведе в Къркларели, Турция. Форумът е част от проекта "Повишаване зачитането на равенството между половете в българо-турския пограничен регион". Той се изпълнява от Търговско индустриална камара Бургас и Търговско промишлената камара в Къркларели и се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
Визитата на делегацията от Бургас, водена от Видка Вълчева - зам.-председател на ТИК, е втора в рамките на проекта.
За правата на жените в Турция за първи път се говори след 1924 година. По времето на Мустафа Кемал Ататюрк се обръща внимание на участието на жените в обществения живот на младата турска република и за техните права. С решение от 1930 година жените вече могат да гласуват и да бъдат избирани. А четири години по-късно в парламента на Турция влизат и първите 18 жени народни представители. Едва през 1990 година се въвежда равенство между жената и мъжа в семейството. Две години по-късно се премахва член 159 от Гражданския закон, в резултат на което мъжете вече не могат да ограничават съпругите си да работят. През 2004 година в чл. 10 на Конституцията се прибавя текст,
според който жените имат равни права с мъжете и държавата трябва да гарантира това равенство.
според който жените имат равни права с мъжете и държавата трябва да гарантира това равенство.Според данни от 2013 г., 71,5% от трудовия пазар е зает от мъжете и 38% от жените. 220 000 жени са заети в законодателната сфера, 780 000 имат професия (лекари, инженери), 535 000 имат професия, но с по-нисък ранг, 867 000 работят в обслужващия сектор и търговията, 2 101 000 - в селското стопанство, 321 000 в сферата на културата и изкуствата, 251 000 с машини и апаратура, 1 459 000 полагат неквалифициран труд.
По отношение на заплащането мъжете вземат с 19,4% по-високи заплати от жените.
Анализът от направеното проучване показва, че 56% от туркините жилаят да работят, а 44% - не искат. Тези, които искат да работят искат да упражняват професия на: 23% учителки, 15% - държавни служителки, 13% - каквато и да е работа, 11% - да работят на бюро. 20% от запитаните твърдят, че не им се работи. 18% казват, че съпруга им забранява да работят, 
18% твърдят, че няма на кого да оставят децата, а 15%, че имат болен член на семейството, за когото трябва да се грижат. Повечето от жените в Турция, които имат деца отказват да работят. Според статистиката 59,7% от жените с 1 дете не работят, 68,4% с две деца също не работят, неработещите с 3 деца са 87,7%, а с четири - 96,4%.
18% твърдят, че няма на кого да оставят децата, а 15%, че имат болен член на семейството, за когото трябва да се грижат. Повечето от жените в Турция, които имат деца отказват да работят. Според статистиката 59,7% от жените с 1 дете не работят, 68,4% с две деца също не работят, неработещите с 3 деца са 87,7%, а с четири - 96,4%.Ако жена в Турция иска да стане предприемач, тя може да получи подкрепа и финансиране. Първо трябва да изкара специален курс, след това да разработи план за своята дейност и да посочи целите си в него, след това да получи одобрение. За реализацията на проекта си могат да получат до 70% финансиране.
Обобщените данни и анализ ще бъдат направени на четвъртата заключителна среща по проекта. Тя ще се проведе в края на май в Бургас с участието на турските партньори.
