Днес празнуват всички с живи и здрави имена

Православната църква почита днес преподобни Мартиниан, свети Евлогий, архиепископ Александрийски, преподобна Зоя (Живка) и Фотина (Светла).

Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

***

А жената се удивявала как заради спасението си светият сам влязъл в огъня. Тогава сама си спомнила за съгрешенията си и духът й се пробудил като от сън. Тя раздрала одеждите си, скъсала всичките си украшения и ги хвърлила в огъня, отново се облякла в старото вретище, паднала в нозете на свети Мартиниан и със сълзи започнала да му говори:

- Рабе Божий, прости окаяната грешница! На тебе ти е известно колко силни и многообразни са козните на дявола. Той ми внуши мисълта да те изкуша. Помоли се за мене, свети отче, та по твоите молитви и аз, голямата грешница, да получа спасение. Знай, отче, че вече няма да се върна в града, няма да вляза в дома си, няма да видя роднините и познатите си. Не, твърдо реших да оставя скверните си дела и да се погрижа за спасението на окаяната си душа. [...]

Тя се поклонила на светия и си тръгнала, а той се завърнал в килията си, където започнал със сълзи да се моли на Господа. А жената вървяла и с плач се молела на Бога да я настави по пътя на спасението. Чак късно вечерта на другия ден тя стигнала във Витлеем. Отишла в манастира ма блажената Павла, поклонила й се и разказала за всичко, което се случило. Като чула нейния разказ, блажената прославила човеколюбеца Бог, с радост я приела в манастира си и всеки ден я поучавала и наставяла по пътя на спасението. А жената започнала толкова ревностно да се подвизава и да пости, че много пъти блажената й казвала:

- Чедо, щади плътта си, за да не изнемогне, старай се да можеш до край да се подвизаваш в постничество.

Но тя не отслабвала подвизите си. Малко преди кончината си блажената Зоя - така се наричала жената - молела Господ да й открие дали е прието покаянието й. За да извести своята милост, човеколюбивият Бог й дал дара да изцелява.

***

Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.