Етъра - между минало и настояще

Етъра - между минало и настояще

дюкянчетата, които бяха пълни с хора. Тогава за пръв път опитах бяло сладко. Бяхме в едно кафене, седях на малко трикрако столче. Бях невръстно хлапе, но се чувствах пораснала и някак тържествено бавно отпивах от малката чаша с вода. До мен баба и дядо пиеха кафе, сварено на пясък. И те отпиваха бавно, на малки глъдки. Дядо казва, че никога няма да забрави този вкус на кафето.

Сега - близо 30 години след тези спомени, отново съм в "Етъра". Времето е малко мрачно, а калдъръмените улички на етнографския комплекс са почти празни. На входа пък ми казват, че тук туристи идват много, но просто сега времето не е подходящо. Сградите са все така добре поддържани, но не всички дюкяни са отворени.

Шекерджийницата и кафенето са още там. Кафенето е празно, а на старите трикраки столчета сякаш отдавна никой не е сядал. Още има бяло сладко и захарни петлета, но освен това и пестил, ореховки, халва, тахан и други сладки изкушения.

Отсреща е дюкянът на майстор дърворезбар, срещу него има кожарска работилница, в която малко странно, но имаше колани, които съм виждала вече по магазините.

В барата все още се перат стари черги, а водата ни плиска в лицата докато надничаме.

Виждам ножарска работилница, където се продават различни ножове, иконописно ателие и билкопродавница. Кръчмата в стар битов стил също е празна. Чудим се в кое ли време сме попаднали и дали няма да изскочи от ъгъла някой едър балканджия със засукан мустак. Сякаш единствено върху каменната мозайка на входа времето не е оставило следа. За нея е без значение дали на календара цифрата ще започва с едно или две.

Малко история и факти. Архитектурно етнографския комплекс "Етър" е открит през 1964 година по идея на Лазар Донков. Желанието му е да направи музей в близост до хората, където те пряко да се сблъскат с историята и миналото на Габровския край.

Днес на входа на комплекса има малка експозиция, посветена на 50-ата му годишнина.

Сега подобни на "Етъра" места има много, но сякаш никое не показва толкова богата картината на занаятите у нас. Идеята на Донков е реализирана – запознава ни с бита и културата, пренася ни назад във времето, дори ни прави част от него - за малко, докато разглеждаме "Етъра", а отвън пак е 2015-а година.