Kozunak
Козунакът символизира тялото на Христос
схващане историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне, които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г.; дотогава за празника са месени хлябове, наричани "колак", "пармак", "кравай". Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери целогодишно в търговската мрежа. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.
Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия - помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса "на конци". Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настъргана лимонена кора, локум, мармалад.
