"Масленки" и кулинарни откровения в Деня на готвача

"Масленки" и кулинарни откровения в Деня на готвача

които майка ми държеше до книгата „Какво се готви в Европа”, намирах ги за върха на кулинарното дело! Оттогава знам, че оризът може да се сервира „обърнат” от чашка или черпак, а ако направим леки разрези по репичка и я накиснем в студена вода, то тя се превръща в декорация за чиния. Любимата ми декорация от „епохата „Балкантурист”, за сравнение – ненавиждам „рози” от кора на краставица или обелка от домат, както и фронтално-централно забучени маслини. Е..., не е болка за умиране, но... Не понасям и думата „левкопласт”, ако ще си говорим за фобии...

10 август е денят на Св.Лаврентий или Ден на готвача. „Готвач” не е професия, това е диагноза и може да застигне всеки. За едни, сцена е домашната кухня, за други – професионалната. Едните готвят, за да нахранят и зарадват семейство и приятели, другите го правят без всякога да знаят, кого точно радват. Обединяват ги щастливите очи на консумиращите, ако изпитваш по-голямо удоволствие от това да нахраниш, отколкото да се нахраниш – ти си готвач. Различното между любителите и професионалистите е болката в краката.  Но, както казва Густо, от анимацията „Рататуи” – „Всеки може да готви!”.

Понеже съм имала щастието да бъда и от двете страни, да срещна истински кулинарни виртуози, ще си позволя да кажа следното:

Професионалните готвачи са хора интересни и всякакви, хора с особено издръжлива психика, често изнервени и по-люти от чили, хора с белези от изгорено, хора без страх от остри предмети, хора с истории, които биха ви държали будни не една нощ. Кои са по-добри, мъжете или жените...? Не знам. Но, май клоня към отговор „А” – мъжете.

Без претенции на преподавател или особен професионалист, днес ще ви разкажа най-простата рецепта за семпли, но много вкусни сладки. Ако си спомняте масленка „Снежанка” (така поне се казваше в сладкарницата до блока на баба ми) – тестото е същото. Приемете я като поздрав!

Честит празник на всички, които вярват, че хлябът има душа, виждат пайети в люспите от лаврак, злато в зехтина и дават мило за кошница горски гъби, драго за черен трюфел, мило и драго за бял! J

Маслени бисквити  ( адаптирано от „Кулинарно в кухнята с Йоана”)

За около 50 бр:

300 гр меко масло, 250 гр пудра захар, 2 жълтъка, 1 есенция „ванилия, 1 есенция „ром”, щипка сол, 2-3 с.л. вода, 500 гр брашно

Маслото и пудрата захар се разбиват добре, добавят се жълтъците, есенциите, солта и водата, разбива се отново. Към получения крем добавяме брашното, месим не дълго, до получаване на гладка топка тесто. Аз меся в купа, но може и върху набрашнен плот, тестото не трябва да лепне. Увиваме в домакинско фолио и оставяме в хладилник за 20-30 мин.

Тестото се разточва с дебелина не повече от 5мм и се изрязват форми с резец по избор. Суровите сладки се подреждат на разстояние една от друга в тава, покрита с хартия за печене. Печем на 180 градуса без обдухване за около 12-13 минути или до порозовяване на крайчетата. След изпичане се охлаждат напълно върху решетка.

Готовите сладки могат да се слепят една за друга със сладко по избор, използвам мармалад от шипки. Могат да се декорират с домашно приготвен роял айсинг от белтък, пресята пудра захар и съвсем малко лимонена киселина. Същият се продава и под формата на суха смес, която се разбърква според указанията на опаковката.

Това е рецептата, простете, ако липсват уточнения или описанието не е достатъчно подробно, вярвам, че ще се справите. Като „компенсация” прилагам снимков материал от личните ми опити да правя нещата красиво.

П.С.

Както споменах в предходния материал, готвенето на каквото и да е, напоследък е модерно, а по мое мнение и особено секси занимание J Да направиш нещо вкусно за някого, с ръце и сърце  - несравнимо удоволствие ( за двете страни).