Kost
Представиха облекла, брони и оръжия от периода на битката при Варна
запознаха вчера с добродетелите от Средновековието, чрез рицарската клетва. Тя пресъздава нравите от онези времена и учи да се защитава правдата, закона и доброто, слабите и неоправданите, както и да не се лъже. Интересът към родната история бе засилен и от пресъздаването на рицарските занаяти. Батир Светла Пенева от прабългарска школа "Багатур" - Варна учи варненски деца как да стрелят с лък. По думите й желаещите деца и възрастни имат възможност да се научат повече за бойните умения и техники на древните българи.
За да защити владенията си и предотврати по-нататъшното настъпление на разрастващата се Османска империя към Европа в битката при Варна се включва 20 годишният полско - унгарски крал Владислав III Ягело. Той тръгнал на поход през 1444 година заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя. Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците, които имали силен център от 20 000 души и слаби крила. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Победата била вече близо и младия крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав с пуснат в пълен бяг кон и с дълга сабя показал чудеса от храброст, като съсичал всичко, което му паднело по пътя и насърчавал войниците си. Те съсекли много мюсюлмански войници и пълководци и успели да разделят османската войска на две части. Заобиколили султана, а Владислав се спуснал към него да го убие. И когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош Хуняди стигнали Дунав и се спасили.
След това сражение крал Владислав III бил наречен Варненчик. По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигнали на могилата Мешели тепе край Варна, там където през 1444 г. е била битката за Варна, гранитен паметник. През 1935 г. на мястото е изграден мавзолей и гробница на краля. През 1964 г. е открит парк-музей "Владислав Варненчик", показващ множество оригинални експонати от деня на битката.
