Will You Be My Valentine?

Will You Be My Valentine?

и розово експлоадира. Денят, в който хиляди мъже ще паднат на коляно, в който ритуалните зали ще завъртят парчето на Менделсон на „рипийт”. От друга страна, да не забравяме вечната опозиция – Трифон Зарезан. Момчето с лозова пръчка в едната и кана вино в другата ръка. Онзи, който ще утеши разлюбените, самотните, ще „оправдае” зачервените носове и походките тип „желатинът не стяга, мила мамо”. Той.

Изслушах „Заклинание” във версията на Лили Иванова около двадесет пъти, гледах как Джейми Оливър готви, после готвих... Тогава се сетих! Освен всичко друго, ще бъде ден за голямо вечеряне на свещи, голямо готвене и още по-голямо фотографиране на сготвеното. Водени от желанието си да трогнат любимия човек, много мъже и жени ще дадат на чувствата си ядлив облик, дори онези, чиито способности в тази насока не надвишават направата на бъркани яйца. Точно това му е ценното. Както добре знаем, любовта минавала през стомаха и спасявала, не знам, дали в тази последователност. Та, за всички, които ще го направят, особено за онези, които ще вложат творчество и ще заложат на оригиналност! Моята версия по случай „влюбеното” готвене, позволете...

-          Сладкиши във форма на сърце – да. Може. При всички случаи, използвайте глазура. Едно хартиено шаблонче върху блата и фина пудра захар след това... чудесно. Плодове, настърган шоколад – добре. Моля, не рисувайте очи, уста и носле на кекса си. Не му харесва! При положение, че сте твърдо решени да изпишете „I love you”, направете го със стабилна ръка, проведете няколко „сухи” тренировки. Нека никой не остава с впечатлението, че сте го обичали по време на апокалиптично земетресение. Внимавайте със захарните пръчици, конфети, перли и други дреболии! Опасни са! Първо - не са вкусни, второ – не са стилни (освен в много редки случаи), трето – това не е детско парти. Ограничете се с един вид декорация . Струпването на захарни рози, захарни жабки, сметанови целувки и плодове от компот върху нищо не подозиращ пандишпан не е довело до добро. Ако, дори за миг ви мине през ума, че много, ама много я оплескахте – купете вафли и не се занимавайте с глупости.

-          Митичните ягоди – Не разбирам кой го измисли?! Ягоди с шоколад, ягоди със сметана, ягоди в шампанско, ягоди в кисело зеле. Защо? Не им е времето, струва ли си да платите за пластмасови червени неща, които обаче цапат като съвсем истински? Да, по филмите се получава. Тя лежи в египетски памук с гердан от розови перли, а на нощното шкафче купа с ягоди, купа със сметана, купа с шоколад, шампанско, чаши, свещи, годежен пръстен и диамантена гривна... Той идва и показва техника в плодовото фондю, такава, че даже Гордън Рамзи би се засрамил... Грънци. Секс преди хранене – добре. Секс след хранене – ...добре. Секс по време на хранене – никак. Не стига, че ще съсипете чаршафите, ами има реален шанс някой да се окаже алергичен към мъхести. Да се задушиш от любов, би придобило съвсем буквални измерения.

-          Афродизиаците и Ананасът – Трябваше да сте започнали да насищате организма си още миналата година. Късно е. Ако, все пак настоявате – изяжте връзка магданоз. Демонстративно!

-          Салатата – всякаква освен „Руска” и „Снежанка”. Голяма част от дамите не биха останали очаровани на масата да има друга жена освен тях. Руска и Снежанка – вън. Още по-неприятно е за мъжете. Доста кулинарки изпадат във възторг от податливата на обработка текстура. Забелязват се експонати, гладко замазани с лъжица, облечени в майонеза, не рядко, оформени отново като сърца, прободени със стрела (от маслини, пера лук, обелки от домати/краставици). След настъпването на 1984-та, това се счита за престъпление. Наред с него, под отговорност се завеждат и всички, които слагат кисели краставички във всичко. Разберете ме правилно – няма такова нещо като „италианска салата”, независимо колко макарони ще напъхате при краставичките. Няма.

-          Традиционното – да хапнем, пък, каквото – такова и „без лиготии”. Казват, да се борим, да не приемаме всичко за даденост. Да, совите не са това, което са, кюфтетата още по-малко. В кюфтетата, освен соеви продукти, има и грижа, и хармоничност на формата, и топлина, и завършеност. Обясниха ви вече за „лукчето”- символизирало безкрайност, е..., същото е с кюфтетата. За Бога, знам, че е възможно, но кому е нужно мляно месо във форма на сърце?!?

Тогава, какво, освен мусаката, която категорично одобрявам?

-          Италианска кухня! Те чисто и просто правят любов от храна и храна от любов. Не харчат толкова много масло и приказки, както французите. Истинската италианска храна, онази, която пали и покосява, се ражда в разхвърляните кухни на крещящи жени от различни възрасти, чието око не трепва, докато транжират заек/скубят птица. Пастата е аранжимент към основната мелодия, шоколадовото тартюфо – парен чук на раздяла, но самата искра е някъде в горите им при тежкия дъх на трюфелите или някъде в морето, при сребристата риба, или в лозята на Модена. Много е възможно да се крие в перфектната гъстота на доматения сос и сърцевината на артишок. Най-вероятно: в лудите жестове, съпътстващи речта им, без които би била просто неразбираем за чужденците шум. Каквото и да се каже за тази кухня, ще е малко. Истината е, че капка балсамова редукция има сила да създаде усещане за нещо специално и влюбено, по-голяма в пъти от тази на която и да е розова торта. Ако го усещате, тогава знаете, защо любовта минава през стомаха, тогава, без значение какво точно умеете, резултатите ще са на лице. Денят няма никакво значение, аз лично мисля за любов всеки път, докато избирам поредния пакет паста. И за вино. Разбира се. Факт, трудно ще си набавите парче сланина от Колоната или „Копиеттите” от Маремма, но едно пенне „Арабиата” е съвсем лесно за случване и слава на Бог, почти съм сигурна, че не може да се оформи като сърце. Вечно недоволните казват, че на хелоуин се правим на американци. Не виждам проблем, на Св.Валентин, да се направим на италианци... Той и без друго си е от там...

Да.., мнозина, дори няма да признаят, че четиринадесети февруари е нещо друго, освен ден на лозарите. Други, ще се подсмихват, разминавайки се с поредното момче, стиснало букет и плюшена мечка под мишница. Момичетата, които надписват своите валентинки, така или иначе се научиха да го правят тайно. Излиза, че има нещо срамно в цялата тази демонстрация на чувства, а и да не забравяме, че „той е католически”, а пък ние, винаги сме много ‘убави... Но, не това исках да кажа. Предстоят тазгодишните двадесет и четири розово-танинови часа. Правете това, което желаете или онова, което можете да си позволите, завиждам на всички, които ще получат хубав шоколад. Правете храна, вино и любов или ги консумирайте, това също е призвание. Не рецитирайте поезия по време на вечерята – поредната заблуда от киното, но може да я напишете на бележка, в „мейл”.., в смс.., в краен случай – върху кекс. Имам съвършена хайку рецепта за „дулсе де лече”, колкото пъти съм я „изписала”, толкова пъти „публиката” е станала... На крака, да.