11 причини, за да стегнете куфара за Бургас

Преди години наричат града малката Хавана. А в разцвета на социализма десетки декари обработваема земя са претопени в бетона, върху който изниква най-голямата рафинерия на Балканите. Десетилетия наред изпаренията на продуктите, които се произвеждат в завода, посрещат туристите, които с влакове и автобуси прекосяват половин България, за да стигнат до морето.

Едва в последните години визитната картичка на Бургас започва бавно да се променя и в нея все по-често се говори за археология, история, култура, музика и арт изкуство. И в това се убеждават всички, които преоткриват морския град.

Три езера са "хванали" в своята прегръдка Бургас – Атанасовско, Вая и Мандра. Оттук минава и пътят на птиците – Виа понтика. От 1980 г. Атанасовското езеро е обявено за резерват.

Около Бургас има и още няколко защитени местности – Пода, Ченгене скеле, Корията, Узунгерен и Бургаски солници. А някои от защитените територии влизат и в Европейската екологична мрежа “Натура 2000″ – Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, залива Ченгене скеле и Мандра – Пода.

Името на днешния Бургас се е променяло през вековете. Десетилетия наред се твърдеше, че днешният индустриален град възниква на мястото на старо рибарско селище. Археолозите и историците доказаха, че миналото на града се крие няколко века назад.

Благоприятното географско разположение и природните дадености превръщат територията на Бургас в кръстопът на древни цивилизации още от V-то хил. пр. Хр. В неговите съвременни граници близо до Атанасовското езеро се проучва голямо праисторическо селище, което повече от две хилядолетия търгувало със сол и медна руда с далечни брегове. През античността на територията на днешния квартал "Победа" е създадено тракийско пристанище, наричано "Сладки кладенци". То осъществявало търговските контакти между Тракийското Одриско царство и гръцките колонии по западния черноморски бряг.

Няколко века по-късно в местността "Пода" край отока на Мадренското езеро в морето, била изградена крепост с пристанище, която снабдявала римската колония Деултум със стоки от цялата Римска империя. Нейното име Бург – Бургос е известно от надпис от времето на император Антонин Пий (155г.). Тази морска крепост продължава да съществува и в следващите векове. Нанесена е на всички морски карти от ХІІІ до ХVІІ в., а различни автори и картографи я наричат на гръцки Пиргос, на италиански Порос или Форос. Крепостта се запазва и по времето на Османската империя заради стратегическото си място в дъното на Бургаския залив, както и добрите пътища свързващи я с вътрешността на страната.

В бургаския квартал "Ветрен" се намират Аква калиде – Терма и баните на султан Сюлейман I, които това лято ще бъдат отворени за посещение от туристите.

На това място се намират едни от най-известните в Югоизточна Тракия минерални бани. Лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ – V хилядолетие преди Христа. Траките превърнали извора в средата на І хилядолетие преди Христа в най-почитаното светилище на Трите нимфи.

Първите бани при светилището на Трите нимфи са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на І век. Най-ранното споменаване на името "Акве калиде" е в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало – днешно Поморие, и Кабиле, близо до Ямбол. Първото описание на града Акве калиде е направено от готския историк Йорданес – V век, в "Римска история", където описва готските нападения през 257-270 срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие, подложили ги на разграбване и опожаряване. Тежко пострадал и градът Акве калиде, но топлите минерални бани били запазени.

След създаването на Българската държава градът на топлите извори вече носи името Терма/и/ или Термополис. След превземането на Адрианопол – днешен Одрин и Аркадиопол (Лозенград, Турция), латинските рицари се настанили в топлите бани на Терма, наричан от рицаря Вилардуен "Ла Ферме". След три дни престой и лечение в топлите бани, които латинските рицари признават за "най-хубавите в целия свят", императорът Хенри ІІ заповядал да изгорят града. След този пожар той не можал да се възстанови повече, а полуразрушените бани водели жалко съществуване до 1562 г., когато тук пристигнал султан Сюлейман І (1520-1566г.). Като благодарност за излекуваната подагра той заповядал да бъде изградена нова баня върху полуразрушените римски басейни.

Проучванията на Аква калиде – Терма и баните на султан Сюлейман започват преди няколко години под ръководството на н.с. Цоня Дражева.

За Бургас и за всички останали градове на море важат с пълна сила думите на Хемингуей: Всичко, което е далече от морето, е провинция.

Бургазлии се гордеят с уникалната си Морска градина и с един от символите – Моста. Всеки уважаващ себе си кореняк бургазлия и гост не може да не завърши разходката си без да мине по улиците "Александровска" и "Богориди", да постои за няколко минути на Терасата, да се разходи по Моста и да завърши обиколката сред прохладата на Морската градина. Тя е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5 км и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 г. за управител на Морската градина и бъдещ управител на Борисовата градина в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по скулптура в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към Поморие в северната част на залива и Созопол и северните поли на Странджа планина в южната част на залива.

В началото на XX век заможните бургазлии са се събирали в Казиното, което е бил един от най-посещаваните ресторанти в града. Предлагат се възможности за забавление и невероятна панорама. След десетилетия, в които Казиното остана затворено, то бе обновено и превърнато в културен център "Морско казино", където си дават среща творци от цялата страна и чужбина. Сред тях е и Хорхе Букай, който се срещна с журналистите по време на посещението си в Бургас.

След дълги десетилетия, през които проектът за отваряне на пристанището в Бургас за посетители събира прах в папките, преди близо две години една част от него стана факт - Морската гара. Тя посреща чуждестранните туристи, които пристигат с круизните кораби в морския град. А от тази година през КПП-то на гарата минават и пасажерите, които отплават в посока Острова. "Света Анастасия" е единственият остров, който е превърнат в своеобразна туристическа дестинация.

Островът носи името Болшевик в периода от 1945 до 1990 г. Намира се на 6,5 км от Бургас. На него се намира манастирът "Света Анастасия". Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Кaмперидис. Грамотата е с дата юни 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси.

След създаването на Българската екзархия, манастирът остава на подчинение на Константинополската патриаршия. През 1905 г. след дълги протести, манастирът е предаден на Българската патриаршия. Преди предаването игуменът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас. След Деветоюнския преврат от 1923 г, занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на Александър Цанков. Така през втората половина на 1923 г. на острова са затворени 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а една част от тях са освободени. След атентата в софийската църква "Света неделя" през април 1925 г., островът отново е превърнат в затвор, като само в четири от килиите са затворени 90 арестанта. На 29 юли 43 от тях успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина. Със съветска помощ избягалите успяват през Истанбул да стигнат Одеса.

След спечелен проект на Община Бургас с европейско финансиране островът е изцяло реновиран. Туристите, които стъпват на малкото парче земя могат да видят музея, да похапнат в ресторанта, да пият чай в лекарната, защо и да не останат да нощуват в хотелската част. Корабчетата от и до острова плават по няколко пъти на ден.

Островът става снимачна площадка и на два филма – "На малкия остров" на режисьора Рангел Вълчанов, сниман през 1958 г. и на "Островът" на режисьора Камен Калев, заснет през 2010 г. с участието на Летисия Каста и Туре Линдхард.