51 нюанса или Защо Крисчън Грей не живее в Бургас

51 нюанса или Защо Крисчън Грей не живее в Бургас

Разказва за връзката на Анастейша Стийл и милиардера Крисчън Грей. Тя е обикновено момиче, той изключително богат, красив и обсебен от фобии, мании и чудатости мъж. Харесва секса, но с една уговорка, ако включва садомазохистични елементи. Освен другото, умиращ от желание да контролира. Всичко.

Дотук – боза. Помним „розовите романи”, които преди години завладяха българските читателки. Аналогията е абсурдна! Между тях и „Петдесет нюанса сиво” има две основни разлики – метафоричността и грамотността (в „розовите” липсва). За секс се пише трудно, изисква директност, екзактност и смелост, която не всеки автор има. Докато розовите романчета преливаха от метафори и ни умориха от смях с изрази като „жезълът на неговата мъжественост”, в книгата на Е Л Джеймс метафори няма. Няма блестящ изказ, няма дълбочина, нито интригуващ сюжет, но има секс и смущаващата смелост да говориш за него, така, както се говори пред най-близки приятелки. А това, това продава и не само. Това те кара да я „изядеш” от кора до кора, увлича, кара те да любопитстваш и да питаш: Къде са тия мъже, бе, къде?!? Защото той..., привидно извратен, обаче...

Аз съм просто читател. Такъв, дето я „изяде” за няколко часа, първа, втора и част от трета книга, съставляващи еротичната трилогия. Може би, ако бях чела други подобни произведения, щях да звуча по-компетентно. Кому е нужно? Четеш и просто споделяш. През цялото време си повтарях, че това не е „литература”, това е доста изчервяващо, такива мъже не съществуват... Дори е глупаво! И какво от това? Останах без очи и получих световъртеж, защото кратките паузи между главите използвах, за да удрям своята в стената. Любопитството е убило не една котка.

Някои факти. Според мен.

Книгата е написана от жена и се чете предимно от жени, а ми се иска да не е така. Мъжете трудно понасят красиви милиардери. Жените – доста по-лесно. Още един факт: сексуалността е нещо, за което говорим рядко. Рядко споделяме в този план, дори с хората, които би следвало да се интересуват живо. Натрапена е мисълта, че това е грешно, думата „секс” не е „дамска”. Така ли?! За секс открито говорят „леките” жени. Нима? За какво говорят „тежките”? За гювеч ?!

Трети факт: Много мъже (предимно), биха махнали с ръка „ тая го харесва заради парите”! От скромния ми опит ще кажа две неща. Първо, парите, мъжкото самочувстие и либидо са в пряка връзка, нещо като Пижо и Пенда. Не става дума за милиарди, става дума за самата способност да ги вадиш, колкото повече успяваш, толкова по-големи са ти Пижо-то и Пенда-та. В това няма нищо лошо, отнася се и за жените, но в много по-малка степен понеже..., ние просто нямаме топки и не си мерим гръдните обиколки. Никой не казва „искат се яки яйчници”. Факт. А, ако случайно изкараш достатъчно, за да си позволиш A8 (примерно)? Какво очакваш от жените? Да ти казват, че не са го забелязали, че е грозно? Игнорирайки нечии материални постижения, ставаме ли „по-духовни” и моментално „добри”? Тая пуста откровеност... Момчетата обичат да си играят със скъпи играчки, а момичетата обичат момчета, които успяват да ги печелят сами! Умението да се печелят пари е много по-привлекателно от самите тях, създава усещане за сигурност. Дори най-еманципираната и успешна дама, все някога има нужда от него. Второто, което тръгнах да казвам: ако някой мъж много държи да се предпази от златотърсачки, да се пази от момичета, които прекалено често говорят за „чувство за хумор”... Умението и размерът имат значение. Ако едно от двете не е особено развито, един страхотен мъж би компенсирал с техника. Богат не е синоним на мъжествен... Както казахме – метафората може да почака.

Г-н Грей е меко казано особен. Контролиращ, изискващ, гадняр, покровителстващ , обсебващ, лепкав, а на всичкото отгоре, изпитва удоволствие от това да причинява физическа болка (от онази). Не прави секс, не прави любов, той доминира и причинява емоционални цунамита в своята Анастейша. Леко завеяно момиче, мен ако питате. Въпреки всичко тя го обиква и остава, и остава. Като достойна лирическа, дори успява да го промени. Независимо какво и причинява, и в какъв разрез е с  нейните схващания. Тя е там. Една малка боза, моля! С усмивка! В живота на коя жена няма един отвратително красив, но не много мил мъж, към когото е готова всякога да се върне, та дори да изгори? Изгори, за да светиш... Мхм.

Много жени подскочиха заради грубостта, ако така могат да се нарекат белезниците, камшиците, коланите и „пляскането”. Намират го за обидно... Кое е обидното? Дали доброволното участие в екстравагантни интимни игри, които уж причиняват болка или насилието, упражнявано зад стените на дома, в което обаче, липсва всякаква еротика? Търпяно в името на Бог знае какво, не е ли по-обидно? Въпрос на избор. Откровеният побойник или изкривената психика на един богаташ? Сега излезе, че освен побойници и извратени, други няма, нямах това предвид... Обгрижвана до задушаване или задушавана, за да обгрижва? Дали е възможно? Не опира само до два нюанса, разбира се... Истината е, че във всеки от нас, независимо дали мъж или жена, живее доминиращият и доминираният. Или се срамуваме да признаем?

Защо г-н Грей не живее в България? Щеше да е извънредно секси и от Бургас...

Този мъж, който не изчезва „от страх”, този мъж, който избира нея – истинската, семплата, пред всяка жена от корица, този, дето управлява хеликоптер и яхта, който следи за безопасността и будува, за да се наслаждава на спящата до него. Който предпочита вино и стриди, пред бира и чипс, който ревнува, но всячески опитва да го преодолее. Същият, който пише мейли, смс-и, говори чрез музика и постоянно пита „как си?”, който държи тя да е сита и не заспива след секс. Къде е той? Той може ли да живее у нас? Някой вярва ли, че казаното е възможно, единствено и само при неограничени финанси? Хайде, да не са стриди, мидите вършат същата работа, но....?

Крисчън не живее в България, нито в друга страна. Той е измислен (това ми действа като истината за Дядо Коледа), образ претъпкан с въображение и практически лишен от каквато и да е достоверност. Изобретен от жена. Такъв, какъвто го искат повечето, най-вече онези, достатъчно откровените да го признаят. Образ, леко позован на „бий ме – обичам те”, само щипка, за вкус. Нереален. Не чух да хърка, не го видях пиян, не излъга, не уби нито една катерица с чорапите си и не обели дума за манджите на мама. За какъв се мисли? Неговата любов не минава ли през стомаха, да му се не види? Анастейша също не е много истинска. Никой не обръща чак такова внимание на нечии мимики, какво се е вторачила в лицето му и как не и писна да се изчервява? Цялата книга е чисто терапевтична, но най-хубавото е, че е книга. Както една приятелка каза : „При толкова сърцебиене и ускорен пулс, ако това беше истина – да сме пукнали от инфаркт на третия месец!”. Мда, живият живот си иска своето, иска си бирата, хълцането, куцането, да не изброявам други „екстри”. Представяте ли си Крисчън Грей с шкембе и раздърпан потник, почесващ се зад ухото с дръжката на камшика? Пък, обичам мъже с корем, изглеждат... мъже, ама... Представяте ли си г-ца Стийл да го посреща по пеньоар и ролки, крещейки „Колко е часа, бе!?!”... Само си представете. Пародия, но доста по-близка на реалността. При наличие на дори един от „пороците”, пак щяхме да го харесаме,но... Нямам нито една ролка! Нито една! От цяла трилогия насам, адски се гордея с това!

Само една книга, единствената от жанра, която е стигала до мен. Такава, от която не можеш да извадиш много цитати, за да подчертаваш общата си култура. За сметка на това, подходяща, за да се изгубиш в собственото си недоумение. Освен, ако не си човек добре запознат с „тъмната страна” на секса и последиците от нея.  Наистина ли някои хора го правят?!? Пълна с идеи, като журнал за бутикова масивна мебел, която тутакси да потърсиш в „мдф” вариант, но пак да си доволен. Дали? Казват, изгубили сме духовност, емоционалност, чувственост, не сме. Така добре обградени сме от метафоричност, че от време на време е хубаво да я губим сред нюанси сиво. За удоволствие. Освен това съм сигурна, че има и други автори с подобна смелост и по-добър изказ. Поне, така твърди приятелка, която ги чете в оригинал. Без риск да се изгуби в превода.

„Петдесет нюанса сиво” не е литературен шедьовър, но лично на мен ми бе приятно. Въпреки всичко и критиката, която отнесе от момента на издаването си, Е Л Джеймс направи от нея феномен. Чрез директност и блестящ маркетинг, предполагам... Говори за неща, които в литературата, а и в живота, са по-скоро инцидент, неща, които харесваме и мислим, но не е любезно да вадим на масата. По-мило е да почистваш тоалетната чиния. По телевизията. Всички искат да знаят каква си чистофайница, на никой не му пука, че богинята в теб е на косъм от самоубийство. На Е Л също не й пука, да не се заблуждаваме ;)