Бургазлийка колекционира от 16 г. пакетчета захар

- пакетчета със захар.

Необичайното й хоби се зародило през 1996 година, когато в Пловдив попаднала на серия от пакетчета с щампи на зодиите. Тогава започва да ги събира и не спира вече 16 години. За някои това хоби ще се стори странно, но за Радостина е повод за нови и вълнуващи пътувания.

В колекцията й вече има 10 класьора с тематично подредени пакетчета с бяла и кафява захар, както и захарин. Общият им брой е 4 695. "Както баща ми обича да се шегува - има захар за един казан ракия", споделя Радостина. С това си хоби е успяла да привлече и "зареби" много свои приятели и познати. Непрекъснато някой й носи захарчета от места, на които е бил. За нея винаги има пакетче, което да прибави към вече богатата си колекция.

"Преди няколко години в РИОСВ в Бургас имаше един японец, доброволец. Колегите му казали, че аз събирам захарчета и той писал на майка си да му изпрати 1 кг със захар на пакетчета. Така получих едни тесни и дълги като клечки пакетчета. Но майка му сигурно си е помислила - горкото ми дете, къде е отишло. То в тази България дори захар нямат", разказва с чувство за хумор тази история бургазлийката.

Човекът, който е направил доста, за да обогати колекцията е нейната приятелка Андриана Андреева. Тя й е донесла захарчета от Германия, от Швейцария и къде ли не.

Най-скучната държава по отношение на захарчетата е САЩ. "Имам захарчета, донесени от различни щати, но всичките са еднакви. Нямат повече от десет вида", обяснява Радостина. Най-много и най-интересни са тези от Швейцария. В класоьорите са подредени цели колекции с градове, с кораби и други. Захарчетата, донесени й от Испания, са с пластмасови лъжички. В колекцията има захарчета с различна форма - квадратни, правоъгълни, триъгълни, кубчета. Захарчета от Европа и света, от Сърбия, от Босна и Херцеговина, от Румъния, от Турция, от Тунис, от Аржентина и къде ли не.

"Един от недостатъците, които отчитам сега е, че не знам всички захарчета от къде са донесени. Често пъти приятели минават през офиса и ми оставят торбичка с пакетчета, но без обяснение за мястото, от където са взети", разказва Радостина Ценова. Най-трудно й било в началото, когато трябвало да преодолее себе си и да си поиска пакетче захар от заведение. Постепенно обаче решила и този проблем, и сега няма трудност да поиска, винаги й дават, когато обясни, защо й е.

Според запалената колекционерка, има тенденции и при производството на пакетчета. Има цели серии със зодии, градове, на заведения и други. В първите години на демокрацията у нас се появили едноцветни захарчета, после от два цвята. Радостина има колекция и с ликовете на фолк дивите - Ивана, Есил Дюран, Силвия, Мая. Изпълнителките от този жанр "грейнали" и на пакетчетата за радост на своите почитатели.

Радостина не е единствената у нас, която събира пакетчета със захар. Знае поне за още няколко човека, които имат тази страст. Особеното при това колекциониране е, че пакетчетата се съхраняват заедно със съдържанието. За да не се увлажни захарта, те трябва да се пазят на сухо и проветриво място. През годината Радостина ги събира в една кутия и веднъж годишно си отделя поне 2 дни, за да ги подреди в класьорите.

Все още не е запалила никого да събира като нея, но няма приятел, който да не е отишъл на заведение и да не се загледа в пакетчето захар, заради нея и колекцията й.

Текст Десислава Георгиева

Снимки Лина Главинова