Църквата почита свети пророк Йеремия

Православната църква почита днес свети пророк Йеремия, преподобен мъченик Акакий Серски, свети Панарет Пафоски и света Тамара Грузинска.

На първи май Църквата празнува св. пророк Йеремия, който живял около 600 години преди Рождество Христово.

Йеремия бил син на свещеник Хеликия и бил едва на 15 години, когато Господ му заповядал да възвести волята Му на юдейския народ. "О, Господи Боже! - казал Йеремия - аз не умея да говоря, защото съм още млад". Но Господ му казал: "Не казвай: "Млад съм", защото до всички, които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам ще кажеш. Не бой се, защото Аз съм с тебе!" И Господ се допрял до устата на Йеремия и казал: "Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те поставих над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш" (Йеремия 1:6-10).

Това било в царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възстанови поклонението на единия Бог. Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения, а между това служенето на истинския Бог се ограничавало само в едни външни обряди. Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде над него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне силен народ, който ще опустоши отечеството им и ще разруши укрепените им градове.

Народът с гняв слушал думите на пророка и по подстрекателство на своите жреци и лъжепророци яростно преследвал Йеремия. Сам пророкът понякога падал духом от преследванията на враговете.

Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали; Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, който завладял Йерусалим. Цар Йосия умрял от рана, получена в сражението. Йеремия оплакал смъртта на благочестивия цар. Вместо Йосия фараон Нехао назначил за цар Йоаким, когото задължил да му плаща данък.

Но това първо бедствие не довело юдеите до покаяние; те продължавали да грешат и да изпълняват само външните обреди на закона, който се състоял в жертви и всесъжения. Но не само външни обреди изисква Господ: Нему преди всичко е нужно сърцето, изпълнено с искрено разкаяние, вяра и любов. Господ заповядал на Йеремия да застане при вратите на храма и да говори на влизащия народ.

След това Господ открил на Йеремия всички бедствия, с които той ще накаже юдеите: дълговременно робуване на чужд народ, разорение на Йерусалим, запустяване на цяла Юдея. "И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда". Тъй казал Господ: "В градовете на Юдея и по улиците йерусалимски ще пратя глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, защото тая земя ще стане пустиня". (Йеремия 7:33-34).

Йеремия със съкрушение сърдечно молел Бога за помилване, но Господ искал покаяние и поправяне на юдеите. А те упорствали в граховете си, и заплахите трябвало да се изпълнят. Йеремия вярно и безстрашно предавал на народа Божиите слова, призовавайки го към покаяние. Той непрестанно проповядвал в събранията народни и в храма, и в царския дворец. Веднъж той, по повеля на Господа, взел глинен съд и го счупил пред всички, като предвещавал, че точно така Господ ще унищожи и съкруши народа, който върши беззакония. Но думите му не вразумявало слушателите, а само възбуждали в тях негодувание и ярост. Те веднъж хванали Йеремия в църковния двор и искали да го умъртвят, но юдейските началници ги изтръгнали из ръцете на враговете му.

Скоро след това вавилонския цар Навуходоносор завладял Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен много юдеи. Той оставил за цар Йоакил, но му наложил тежък данък. Йеремия знаел, че пленът ще продължи 70 години, и казал това на царя и народа. Но лъжепророците ги обнадеждавали, като уверявали, че пленът ще бъде непродължителен, и Йеремия бил затворен в тъмница.

***

В Египет Йеремия много пророчествувал и за падането на Вавилон, и за гибелта на юдеите, които избягали в Египет. Те убили пророка с камъни. Пророчеството се сбъднало още същата година: Навуходоносор завладял Египет и предал на смърт всички юдеи, намиращи се там.

Между египтяните са запазило пророчеството на Йеремия за дохождане в тяхната страна на Дева с Младенеца, роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните изобразявали девица, близо до която в ясли лежи младенец, и се покланяли на това изображение. Цар Птоломей (360-283 г. пр.Хр.), който живял дълго след това, запитал жреците, що означава това изображение, и те му отговорили: "Това е велика тайна, предвъзвестена на нашите бащи от велик пророк. Ние чакаме нейното изпълнение".

По-късно, когато израилският пълководец Юда Макавей излязъл на война против цар Антиох, явил му се във видение пророк Йеремия, сияещ в слава: "Кой е тоя?" - запитал Макавей. Отговорили му: "Това е истинския братолюбец, свети пророк Йеремия, който много моли Господа за людете и за своя град". Йеремия протегнал ръка, посочил на Юда златен меч и му казал: "Вземи сега тоя свещен меч и съкруши с него враговете на Израиля!"