Царският ботаник засадил кактуси на Змийския остров

Царският ботаник засадил кактуси на Змийския остров

няколко крачки. Почти сигурно е, че ще зърнете змия.

Змийският остров е един от петте острова по Българското Черноморско крайбрежие. Официалното име, с което е отбелязан на географските карти е "Свети Тома". Твърди се, че светецът е живял известно време тук. За почитта към него напомнят руините от вече разрушен параклис, който е носел името му.

На острова се срещат пепелянката и усойницата - два от шестте вида отровни змии в България. Много на брой са водните змии, които са абсолютно безопасни, но могат да ви изплашат. Особено ако ги зърнете отблизо - например през подводничарска маска, чието стъкло незначително увеличава образа пред вас. Това леко увеличаване обаче, подсилено от правилото "На страха очите са големи", може да ви накара много бързо да преплувате разстоянието до брега. За повечето хора е доста неприятен и допирът на тялото до това на змията - нещо, което ще изпитате, ако плувате в морето край острова без неопренов костюм.

Освен присъствието на стряскащите влечуги, това, което веднага ще ви впечатли е необичайната растителност. Скалите, покрити с тънък слой почва, са обрасли с кактуси. Те са засадени тук от царския ботаник Иван Буреш през 1933 година.Той ги донесъл от ботаническата градина на Братислава. Решил да направи експеримент, проверявайки колко дълго тези топлолюбиви растения от вида опунция ще издържат без да измръзнат през зимата. Заради мекия климат в района те не само не загинали, а завладели почти цялата площ от три декара. Всяко лято през юни те цъфтят с нежни жълти цветове, а през септември дават плодове - с аромат на ягода и доста вкусни. Островът е чат от Природен резерват Ропотамо и пребиваването на него, както и всяка човешка дейност, са строго забранени. Евентуалното ви присъствие там би било на практика незаконно. Охраната се осъществява от РИОСВ и полицията, така че устремявайки се натам в търсене на приключения, трябва да знаете, че е по – добре да наблюдавате брега от разстояние.

Особеният режим на охрана тук не е пречка за търсачите на скрити съкровища, които периодично се опитват да открият скритото тук, според преданията и легендите, пиратско съкровище. В историите се твърди, че безценни богатства са струпани в подводни пещери, чиито входове били добре замаскирани от морските разбойници. Много авантюристи явно вярват на разказите, но според познавачи, в скалите тук няма нито една пещера.

До преди няколко десетилетия бреговете на острова са били едно от местата, обитавани от тюлена монах. За съжаление той вече е изчезнал. Ентусиасти обаче продължават да наблюдават района с надеждата, че един ден красивият бозайник ще се появи отново.

На острова няма нито един извор със сладка вода, което може би е причината, той да не е бил активно населен през времето. Според архивите, цар Борис III е обичал да отдъхва тук при ловните си походи в околността. Той и свитата му са акостирали с лодки, за да се наслаждават на живописната гледка, която се открива във всички посоки. На югоизток е устието на река Ропотамо, а близкия плаж Аркутино е един от най - красивите по крайбрежието. В морето тук често могат да бъдат видени делфини. Множество интересни видове птици намират убежище на брега.

В Черно море има още един остров с името Змийски. Намира се близо до делта на река Дунав, на 12 морски мили от румънския бряг. Много по - голям е от българския - има диаметър от около 600 м, площ от 17 хектара и брегова дължина от 4 километра. До скоро е бил затворена военна зона. След Втората световна война в централната му част е построен морски фар с височина 23 метра. Има изградени два пристанищни кея, на които могат да акостират големи товарни кораби, поддържа се граничен контролно – пропускателен пункт, издигнати са няколко големи постройки. От съветската флота преди време там са изградени радарни станции, ракетни площадки и складове за боеприпаси и горива. Заради стратегическото разположение на острова в Черно море, Румъния и бившият СССР, а после Румъния и Украйна дълго са водели спор чия територия да бъде тази земя.

За Змийския остров край Румъния разказва през втори век историкът Флавий Филострат в книгата му "Heroica". В гръцкета митология мястото е наричано "Островът на щастливите". Вярвало се е, че там измъчените души намират вечно спокойствие. Според една легенда, Посейдон настанил там най – храбрия, силен и красив старогръцки герой Ахил след неговата смърт. За да намери душата му вечно царство. Поклонници, вярващи в това, построили в чест на Ахил храм и моряците спирали, за да правят жертвоприношения, поднасяли дарове. Открити са множество находки, доказващи този култ. Днес те се намират в археологическия музей в Одеса. Някои учени свързват острова с една от множеството хипотези за съществуването на митологичния континент Атлантида.

До 1948 г. островът принадлежал на Румъния и на 23 май 1948 г. чрез таен протокол e предоставен от тогавашния външен министър на Румъния Ана Паукер на Съветския Съюз. По – късно остава в пределите на днешна Украйна. През 2004 година Румъния предявява претенции към него и спорът се решава от Международния съд в Хага, който разделя острова на две между Румъния и Украйна. Причината за огромния интерес към тази земя се крие във факта, че в шелфа й през 90 – те години са открити значителни залежи от петрол и газ. Става дума за 70 млрд. куб. м газ и 12 млн. т. петрол. Днес на Змийския остров живеят над сто душ - граничари, учени, технически персонал. Змиите обаче са на изчезване и само името на мястото напомня за това, че те някога са го "владеели".

Снимки 1, 2, 4 – Остров "Свети Тома" е разположен между Созопол и Приморско, близо до местността "Аркутино". Известен е повече като Змийския остров.

Снимка 3 – Кактусите, растящи на брега на острова не са естествена растителност. Били засадени през 1933 година от царския ботаник Иван Буреш.

Снимки 5, 6 – Змийският остров край бреговете на Румъния е владение на Украйна.

Снимка 7 – Морският фар, построен на украинския Змийски остров е издигнат скоро след Втората световна война.