Да летиш през облаците

Да летиш през облаците обгърнати от непрогледна белота. Това всъщност беше мъгла. Известно време, докато излезем от нея, бяхме потънали като че ли от нищото. И в един момент се оказваме над облаците - като чрез вълшебство. Там, над пухкавите кълбета, нямаше и помен от хладния сумрачен ден долу. Грееше ярко слънце, а небето бе ослепително синьо.

Поглеждайки надолу, видях сянката ни върху бялата пелена под нас. Обградена с ореол от дъга!

Ако сте на борда на малък летателен апарат, който не е оборудван с най - съвременни навигационни средства обаче, не ви препоръчвам да се впускате в подобни приключения. Дори ако ви вози опитен пилот. Защото управляващият може лесно да загуби ориентация и романтичното преживяване да бъде с фатален край.

Полети като този обикновено стават случайно. Трудно се планират и почти винаги са свързани с някаква доза риск. Още повече ако излитате и особено когато кацате на старо неохраняемо летище. Ето един опасен куриоз - старите летателни площадки привличат като магнит крави, овце и други стадни животни. Твърде вероятно е те да се изпречат пред вас в най -неподходящ момент.

"Заобикалянето" им не е приятно. А пастирите, обикновено запленени от кръжащата над тях машина, са последните, на който им минава през ума да разчистят терена. Друга изненада могат да бъдат "състезателите" , устройващи авто ралита, използвайки за трасе старите самолетни писти. Получава се следното - излиташ и когато решиш да кацнеш - очаква те изненада - мястото вече не е свободно!

Текст и снимки Татяна Байкушева