Днес празнуваме Димитровден
- Св. Димитрий Солунски Чудотворец. Народът нарича празника Димитровден. В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани. Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия. Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи почитат светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народните поверия представят светеца като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и на студа, светецът се свързва и със света на мъртвите. По тази причина около Димитровден е една от най-големите Задушници.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На днешния празник традицията е да се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. За големия ден днес във всички храмове ще се отслужат празнични литургии.
