Държавата поема отпуската на работници с намалена работоспособност от държавата. Предложението е на депутатът от ГЕРБ Вяра Петрова. Промените бяха записани на второ четене в Закона за насърчаване на заетостта. Предстои те да бъдат гласувани и от пленарна зала. Досега Кодексът на труда предвиждаше хората с намалена трудоспособност да имат право на основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни. В същото време обаче законодателството регламентираше бюджетът да субсидира само 20 дни от полагаемия се отпуск на тези служители, а останалите шест да се поемат от работодателя. "Несъвършенството на закона караше работодателите понякога да се замислят дали да наемат безработни хора с увреждания по програми и мерки за субсидирана заетост – коментира Петрова.- Това наложи да настояваме за приемането на новите текстове. В същото време трябва да отбележа, че субсидирането на по-високия размер отпуск няма да доведе до допълнителни разходи на средства за активна политика на пазара на труда, тъй като тези средства вече са планирани".

 

По предложение на Петрова и на колегите й социалната комисия в Народното събрание прие и промени, касаещи хората, които искат започнат самостоятелна стопанска дейност. След гласуването им в пленарна зала Законът за насърчаване на заетостта ще въведе преференции при отпускане на средства за стартиране на микропредприятия и ще субсидира заетостта на друг безработен член на семейството. Промените предвиждат и на безработни, на които бъде одобрен бизнеспроект, обезщетенията за безработица да се изплащат наведнъж, а също и да се възстановяват средства за външни консултантски и други съпътстващи услуги при одобряване на въпросния бизнеспроект.

Социалната комисия прие и нови текстове в Закона за социалното подпомагане, отнасящи се до Фонда за социално подпомагане. Занапред той вече ще се казва Фонд Социална закрила и ще е самостоятелно юридическо лице под шапката на Министерството на труда и социалната политика, като ще разполага със собствена банкова сметка. Досега фондът не е имал такава, което е затруднявало отчетността и контрола над дейността му. Промените идват след доклад и препоръки от страна на Сметната палата. Предстои новите текстове също да бъдат гласувани на заседание на Народното събрание.