Художник рисува на живо пред зрители
Това е второто гостуване на автора. Изложбата е посветена на любимото цвете на художника - мака.
Много са причините Хикмет да се отдаде вече повече от двадесет години на творческото пресъздаване на това обикновено полско цвете. Макът присъства в митологията на народите още от древни времена. В древногръцката митология макът е символ на плодородието – Деметра винаги е била изобразявана с мак в ръка. Древните гърци са вярвали още, че макът е сътворен от бога на сънищата Хипнос, за даде забрава и покой на безутешната богиня Деметра, която в опитите си да открие своята отвлечена дъщеря Персефона, престанала да спи и била толкова изтощена, че спряла да се грижи за посевите. Според древните римляни маковете се родили от сълзите на богинята Венера, която безутешно плакала по своя изгубен любим Адонис и всяка нейна сълза, докоснала земята, се превръщала в нежното, крехко цвете мак. Лечебните свойства на мака са открити още от древните китайски лечители, които са използвали отварата от маково семе за облекчаване на болката.
Но една от историите, също повлияла на творчеството на Четинкая е друга: през 1914 година в полетата на Северна Франция и Фландрия се водят част от тежките сражения на Първата Световна война. Кръвта на многобройните жертви се смесва с безбройните макове по полетата. В продължение на седмици целите полета са почервенели от кръвта на войниците и цветовете на кървавочервените макове. Очевидец и участник в тези събития, канадският военен лекар Джон МакКрей написва поемата In Flanders Fields ("В полетата на Фландрия") по повод смъртта на приятеля си Алексис Хелмър на бойното поле. Поемата е публикувана на 3 май 1915 г. и превръща мака в интернационален символ на доблестта, храбростта и пролятата кръв на войниците. Самият Четинкая често посещава местност в Северна Турция, сцена на битки от началото на миналия век, която е попила кръвта на много загинали турски войници, и която през пролетта се покрива с хиляди нацъфтели макове, които според думите му имат такъв кърваво-червен цвят, какъвто не е виждал на друго място по света. През 1921 г. вдовици и майки на починали войници отиват с червени макове в ръце в Главния щаб на Британския легион с молбата да се помогне на войниците, ветерани от войната. Така се слага и началото на благотворителната дейност в помощ на ветераните от войните, чийто символ е аленият мак. Тези макове рисува Четинкая през годините – аленото цвете, символ на почит и памет за тези, които са дали здравето и живота си, за да живеем в свободен свят. По тази причина Канадския военен музей в Отава кани Четинкая вече няколко поредни години да реди в музея изложби на своите творби, претворяващи красотата и вълнуващата символика на мака.
Хикмет Четинкая е роден през 1958 г. в град Коня, Турция. През 1982 година се дипломира във факултета по изобразително изкуство на Университета "Гази" в Анкара. Занимава се с изследвания, свързани с методите на обучение по изобразително изкуство, създава студио, носещо неговото име, и в последствие създава художествените галерии "Чанкая" и "Хера". Участва в създаването на студия за изобразително изкуство в Генералното Управление на Автомобилните пътища, Генералното Управление по водоснабдяването, Департамента на външната търговия и хазната, Щаба на въздушната логистика и други учреждения и организации, преподава уроци по рисуване и предоставя консултации в областта на изобразителното изкуство. През 2001 година е поканен да участва в Международния Световен Художествен Панаир в Стокхолм, Швеция. През 2002 година открива студио за художествено изкуство в Париж, а по-късно и художествена галерия. Със свои приятели художници организира изложби в Атина, Москва, остров Кипър и гръцките острови (Патмос, Гирит, Санторини, Миконос), а три пъти в Париж представя сборни изложби под името "Вдъхновение, идващо от Анадола", като се старае да превърне тези изложби в традиционни. Хикмет Четинкая активно участва в художествения живот в Турция – предимно в Истанбул и Анкара; реализирал над 95 самостоятелни изложби, повече от 20 от които в чужбина. Има участия в повече от 400 групови изложби. Носител е на Наградата за професионален успех на Ротари клуб-Каваклъдере през 2006 и 2007 г. Художникът работи в студията си в Анкара и Париж и е член на Международния Съюз на художниците на пластичното изкуство.