Друга традиция повелява сутринта на Андреевден рано да се вземе зърно и да се хвърли нагоре над домашното огнище. Снимка БГНЕС
На днешния ден Православната църква почита свети Андрей Първозвани.
Почитаме свети Андрей Първозвани
Според българските традиции, Андреевден е празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлата част на денонощието започва да расте – наедрява, затова на места се нарича и Едреевден.
Казват му още и Мечкинден. Кафявите мечки по българските земи обикновено завършват охранването си и лягат да спят зимен сън в края на ноември или през декември. Затова на Андреевден в отделни региони на България варят царевица и я хвърлят над огнището, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".
Друга традиция повелява сутринта на Андреевден рано да се вземе зърно и да се хвърли нагоре над домашното огнище, за да растат високо всички житни растения и да дадат богата реколта.
Има обичай младите булки вместо това да хвърлят варени семена за плодовитост, успешно раждане и здрави бебета.
На трапезата на Андреевден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, царевица, просо или ечемик.
Имен ден днес празнуват Андрей, Андриан, Андро, Първан, Андреа, Андрея, Андрейка, Андрияна, Дешка. Името Андрей идва от старогръцки и означава мъжествен.
