Моловете: зелени или зеленика(к)ви?

и пазарувахме, и пиехме кафе с приятели все повече опустяват. Причината за това? Всичко живо се изнася към моловете.

Огромна заслуга за това има фактът, че голяма част от международните модни вериги отварят магазини само в търговските центрове. Но защо в България, където търговските улици са неизменна част от житейската ни култура, хората са принудени да се навират като животни в тези клетки от стомана и бетон? Не е ли редно държавата да се намеси и да съхрани европейската структура на нашите градове вместо да ги превръща в жалко подобие на затворени американски предградия, където разходките на открито граничат с признаци на лудост? Не случайно точно този тип молове са олицетворение на застоялия начин на живот – нещо, което поне до скоро българите успяваха да избегнат.

Още по-нелепо е да се тръби и обяснява колко еко съобразни и "зелени" са въпросните молове и как тяхното присъствие едва ли не обогатява околната среда. Очевидно е, че големи затворени помещения с изкуствени вентилация и светлина са неестествена природна среда. Следователно, колко по-екологична може да бъде една сграда в сравнение с откритата търговска улица?

Да вземем, например, "Galleria Burgas", който се прокламира за първия еко-мол в България и „зелената перла” на морския град. Въпросната стоманено бетонна "перла" има над 50,000 м²РЗП и без съмнение ще изразходва цяло състояние за отопление и климатизация на четирите си нива. Колко "зелено" е това?

Да, вентилационните системи, които обектът използва може да са сред най-енергийно ефективните технологии, но както и да го погледнем тази площ с тези етажи е огромно пространство, разчитащо на изкуствена вентилация, която не се захранва от вятърни мелници, а от електричество. Освен това, проучванията сочат, че въздухът, който циркулира по неестествен начин е по-замърсен и вреден за здравето, отколкото уличния, което води до редица здравословни проблеми. Да не говорим за подземните паркинги, чиято специфична вентилация за пречистване на отровните автомобилни газове отнема допълнителни природни ресурси и енергия. Друг е въпросът, че само за да стигнат до отдалечената локация, в която е изграден въпросният мол хората ще трябва да използват коли и така да допринесат за допълнителното замърсяване на въздуха.

По принцип, няма нищо лошо в това една сграда да бъде изградена по възможно най-екологичния начин. Но при положение, че Бургас разполага с просторна търговска улица и прекрасна морска градина, грехота е те да бъдат пренебрегвани за сметка на един бетонен мравуняк. Още по-смешно е да се твърди, че същият този мравуняк е „зелената перла” на град с толкова много природни дадености. Звучи не само абсурдно, но и нагло.

Другият належащ проблем е липсата на информираност от страна на населението, относно какво точно представлява един еко-проект и какви качества той трябва да притежава, за да бъде наистина такъв. Това, за съжаление, позволява на фирмите инвеститори да злоупотребяват с идеята за екологичен лайфстайл и да хвърлят прах в очите на хората, представяйки определени изисквания за строителство на Европейския Съюз като свои лични екологични инициативи и каузи, разчитайки по този начин да впечатлят невежото общество.

Нека използваме като пример отново "Galleria Burgas". Наскоро бе обявено, че обектът ще има "зелен" покрив с пешеходна площ и заведения на открито. Дотук добре. Проблемите обаче са няколко.

Първо, това съоръжение е представено като забележителния акцент на обекта и едва ли не е уникалният резултат от гениалното творчество на неговите архитекти и строители. Истината е, че според изискванията на ЕС, приблизително 25-30% от общата площ на един обект трябва да бъде покрита със зеленина. Известно е, че един от триковете, които се използват от инвеститори презастроили терените си (с бетон, асфалт и стомана, разбира се) е да „позеленят” покрива, за да може сградата да влезе в параметрите на разрешителното си за строеж. Кому е нужно обаче да заливаме земята с бетон, за да строим градини и полета на покривите е друг въпрос. Ако това е еко-съобразно строителство, тогава бая сме я закъсали. Да не би толкова да се пренаселихме, че не остана място на земята, където един райграс да посеем? Да не забравяме, че това е Бургас все пак, а не Манхатан.

Второ, инвеститорът зад "Galleria Burgas" твърди, че по този начин покривът е надежден вариант за външна изолация, който значително ще снижи консумацията на електроенергия, както и топлинния товар, а това от своя страна ще намали разходите на наемателите. В същото време обаче пропуска да спомене факта, че една изкуствено създадена градина изисква висока степен на поддръжка, включваща скъпи торове, консумативи и специални изолационни материали, не всички, от които са стриктно екологични. Освен това, за достъп до покрива ще са необходими допълнителни ескалатори и асансьори, които както се досещате не се захранват от слънчева енергия. Кой ще плати за тези разходи? Наемателите, разбира се. В крайна сметка се оказва, че наливаме от пусто в празно, но се бием в гърдите и показваме колко сме "еко".

Другата "зелена" инициатива на въпросния мол е откриването на екологичен информационен център, който да образова посетителите за глобалните екологични проблеми. Не е ли парадоксално един такъв център да се намира в закрита бетонна постройка, изразходваща маса природни ресурси, която вместо да обогатява екологичната обстановка на града я покварява, както физически, така и духовно? С други думи, въпросният екологичен център отива на Galleria Burgas като на свинче звънче.

Ръководството на "Galleria Burgas" твърди, че за тях опазването на природата е кауза. Каква обаче? Кауза пердута?