Москва, градът на изкуството и културата

Няма как да сравняваш книга с цвете. Освен ако не си поет. Аз не съм. Навсякъде има нещо уникално и интересно. Единствено. Има места, на които обичам да се връщам. По няколко пъти дори. Има и такива, за които казвам: ”Видях го и това ми стига”. Харесвам да ходя навсякъде, но винаги да се връщам у дома. Има градове, за които съм ненаситна. Moskva3

Такъв град е Москва. Москва е моят град. Не заради изключителните си забележителности и красиви паркове. Не заради реда и чистотата. Не дори заради това, че има заради кого да искам да съм там. А за безкрайните възможности във всеки един момент да черпиш от дълбоките слоеве на една култура, която няма аналог. Култура поне пет слоя. Дълбока и традиционна. Трудна и впечатляваща. Многолика и уникална. Културна култура. Moskva5

И нашата е хубава, но е тъничка – половин слой. И на места се пропуква.

Като отидох първия път миналата година (пропускам едно ходене преди много години за 3 дни, от което нямам никакви спомени), се уплаших, че времето няма да ми стигне доникъде. Признавам си, не бях подготвена. А аз на път тръгвам много подготвена. Знам всеки ден къде ще ходя, какво ще видя, с мен са картата на града, на метрото, знам кои са ония 10 места, които задължително, ама задължително трябва да се видят. Аз съм изпълнителна и дисциплинирана и ги виждам. И много повече от десет дори. Този път не прерових интернет. Не търсих забележителности. Разчитах, че ще имам сериозен гид, който ще ми покаже най-интересните места. Само предварително имахме билети за мюзикъла «Граф Орлов» в Театъра на оперетата и за балета «Спящата красавица» в концертната зала на Кремълския дворец. Moskva4

За литература няма да говоря. Не защото няма какво да кажа, а защото е толкова необятна, че ще започна, но не знам кога и как да спра. Филолог съм и се възхищавам на руската литература. Ако някой не я е чел – да чете. Предупреждавам – руската литература е за подготвени читатели. Особено ако ще се чете Фьодор Достоевски, Лев Н. Толстой, Николай Гогол, Михаил Булгаков…Но трябва да се прочете! Задължително!

Та за Москва. Този град няма начало и няма край. Къде да отида най-напред? Не се колебах дълго. След Червения площад със забележителните си емблематични сгради - храмът "Василий Блажени", Болшой театър наоколо, ЦУМ и ГУМ с цени, за които не съм си и представяла, че съществуват, реших – ще ходя в Третяковската галерия. В галерии и музеи обичам да ходя сама. Никой нищо да не ми разказва и да не ми внушава какво виждам или какво би трябвало да видя. Смятах, че 4-5 часа ще ми стигнат. Не ми стигнаха. Добре, че не бързах. Поостанах. Moskva7

Имаше период, в който много се интересувах от руските передвижници. От руските книжарници за без пари си купувахме албуми с репродукции и всички се впечатлявахме от картините на Шишкин и Репин. Като ги видях, имах чувството, че съм се преродила и в предишния си живот съм работила в Третяковската галерия. Прекарах 7 часа в нея. Топло, уютно, с гардероб, събличаш се и спокойно се разхождаш от зала в зала. Повдигна ми се лингвистичното самочувствие, като след кратък разговор ме попитаха билет за руски гражданин ли да ми дадат. Учтиво отказах. За руските граждани билетите са по-евтини.

Галерията не е голяма. Ходила съм в доста по-големи галерии – в Лондон, Флоренция, Мадрид и къде ли още не. Но дали защото картините ми бяха познати, ми трябваше повече време. За детайлите, за поглед отдалече, за някоя снимка. За да снимаш, плащаш допълнителна такса. За да видиш нещо интересно някъде, не трябва да правиш сложни финансови сметки. Тръгвайки, трябва да си наясно, че навсякъде билетите са скъпи, но нали затова отиваш. Поне това е моята логика. МОЛовете навсякъде са еднакви. И стоките са еднакви. И всичко е на една и съща цена, но при нас е в левове, някъде е в евра, другаде в рубли или в английски лири. Вадиш калкулатор и смяташ – по 1.95, по 3,80 или по 2.50. От МОЛове спомени не остават. Най-много някоя дреха. Нетрайна инвестиция.

Та Трeтяковската галерия. Цяла зала с картините на Иван Шишкин. Знам заглавията им от дете – „Утро в боровата гора”, „Ръж”. Внушителните морски картини на мариниста Иван Айвазовски – „Буря”, „Черно море”, „Нощ над Капри”. Иля Репин и „Иван Грозни и неговият син Иван”, „Не очаквали” и др. „Альонушка” на Виктор Васнецов. Фьодор Молер – „Портрет на Гогол”. И още, и още, и още. Moskva1 Moskva2

Няколко неща от Москва, които няма да забравя. Няма как да забравя.

Опашката пред книжарницата в 9.55. Не заради някоя конкретна книга. Не дори заради истерията по някоя книга. Просто отварят в 10.00. Но пет минути преди това имаше десетки нетърпеливи хора, които чакаха да отворят.
Симпатичните малки павилиони, които са на много близки разстояния. Едва си отминал едното и вече виждаш следващото. Приличат на павилиони за вестници. Продават билети за всички представления на театри, опери, концерти. Билети продават и във всички молове.
Посрещането на Нова година - всички опери, театри имаха представления на 31 декември вечерта. И свободни билети нямаше.
Отношението към изкуството - ходенето на опера, театър, мюзикъл, музей, галерия е празник – с официални дрехи, обувки с висок ток, изискани бижута. Навсякъде е топло и уютно.
Отговорното учене - учениците и студентите учат. Всеки ден по много. На познато българско дете в трети клас му писаха 4 по математика без нито една грешка в решаването на задачите. Не спазвало наклона при писане на цифрите. Наклон не по руски език, по математика.
Чистенето на снега денонощно. Хиляди камиони, които го изнасят някъде. И един самотен работник от бившите съветски републики, който минаваше с една дълга четка и почистваше снега по тротоара. Имаше си своите 100-200 м тротоар и цял ден неспирно и неуморно чистеше. Не оставяше снежинките дълго време да се задържат. Нашия вариант – снегът от тротоара на шосето или от пътя в градинката – не видях.
Нарочно заледените алеи в парковете, по които се карат кънки, а по останалите алеи – ски. Почти във всички паркове и градинки има ледени фигури, много кътове за спорт и забавления.
Опашките на автобусните спирки - хората се нареждат на опашка, чакайки автобуса, и се качват в тази последователност. Всички само през първата врата, където маркират билетите си. Втората и третата са отворени за слизащите пътници. Как на никого не му идва наум да се качи оттам?!?! Чудни хора.