Пепа Ралчева: Когато си позитивен и активен може да успееш

Пепа Ралчева: Когато си позитивен и активен може да успееш

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- Поднесено с целувка от съпруга ми рано сутрин, кафето ме подготвя за предизвикателствата на деня. С усмивка.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Предварителното планиране внася в работния ми ден нужната предсказуемост. Успявам да приоритизирам задълженията си, за да не оставям нищо за следващия ден. Считам, че съм постигнала успех, когато в края на деня хората покрай мен се усмихнати и всички задачи са решени.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Вечер, с компанията на семейството. В момента и двете ми деца са далеч. Дъщеря ми всеки ден държи да сподели проблемите си с мен и не изпуска възможност да ми каже, че ме обича. Почти всяка вечер виждам и усмивката на сина си на екрана на лаптопа. Зареждат ме с енергия и надежда. Карат ме да се чувствам горда, че съм възпитала две прекрасни деца. Знаейки, че са щастливи, съм спокойна и мога да се отпусна и поема въздух. Ако пък успея да намеря малко свободно време през седмицата, разтоварвам натрупаното напрежение на уредите във фитнес залата.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Стресът е част от ежедневието. Може да е както причина за изморения ти вид, така и да обясни амбициозния ти и непримирим поглед. Въпреки че съм лекар, не мога да издам рецепта срещу него. А и кой ще я изпълни? Важното е да не те е страх да го посрещнеш, а и да намериш начин да го впрегнеш на работа, за да не ти пречи да свършиш своята.

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- Никак не е лесно да балансираш на тънко въже пред голяма и недоволна публика. Не знам доколко голям е приносът им в изплитането на това тънко въже, нито пък съм сигурна, че публиката е недоволна само от изпълнението. Популизмът и интригите, обаче, ми идват в повече. Решенията, в редките случаи, в които не са скрити зад обвинения, са компромисни. Така до никъде няма да стигнем. Очите ми са в младите хора, тези, които не говорят, а действат.

- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?

- Най-трудно е да се откъснеш от плоскостта, в която се намираш, и да огледаш проблема от всичките му страни. За мен важно е да запазя самообладание и да се обкръжа с хора, които могат, дори и несъзнателно, да ми помогнат - с идеи, със съвети. Не е задължително решението да е безболезнено, важно е да даде желания резултат. А и в повечето случаи смелите решения срещат съпротива, защото винаги засягат някого.

- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Не. Въпреки обективния характер на кризата, за нея, като че ли, по-скоро разбираш по погледа и приказките ни, отколкото по действията ни. Българинът трябва да промени начина си на живот. Сега е най-добрият момент.

Смятам, че не трябва да чакаме някой да ни помогне, а сами да сме по-инициативни. Това и правя в момента с амбициозните си планове за развитието на поверената ми институция. И независимо от кризата се надявам да успея.

-Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

- Не се научихме да хвърляме дългосрочни погледи. Основно ни ръководи негативизъм. С шапки от вестник на главите и краткосрочни сметки ще продължим да бъдем роби на идеята, че не можем. А ние можем - хората ни го доказват, но зад граница. Смятам, че когато си позитивен, активен и принципен можеш да успееш да реализираш много неща и да се радваш на успеха.

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Лицето на човека, предал се пред живота, загубил желанието си да се бори, да живее. Лицето на измъчените родители, когато детето е със сериозен здравословен проблем

Това не се забравя, никога.

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Виждала съм много българи да го правят, но не познавам вътрешните им мотиви. Силно се надявам, че вярата в доброто ги е отвела там, а безкористността съпровожда мислите и делата им. Надявам се, че е така.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- Бих искала да създам благоприятен климат за развитие на младите хора, защото те са тези, които могат да внесат нужната промяна. Ние, техните родители, живеем със поостарелите решения, а проблемите са нови. Трябват ни мотивирани предприемачи със свежи идеи, а на тях им е нужна подкрепа. Нашата подкрепа. Трябва да дадем възможност на младите да останат тук, да разгърнат потенциала си тук, а не да чуваме колко са добри и колко ги ценят някъде по света.

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Принципите ни ни правят това, което сме - хора. Бих загърбила своите единствено тогава, когато ми пречат да бъда човек и да помагам на хората около себе си.

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?

- Повечето от нас имат хиляди снимки със спомени от разходки из родните места. Сега, без почти никакви разходи, можеш да поддържаш връзка с всичките си приятели и роднини, дори и да си на другия край на света. Смятам, че сега, повече от всякога, е лесно да поливаш любовта си към родината. Точно защото оценяваш това, което имаш, едва когато си далеч от него. Добре е, че имаме компютри, телефони и интернет, за да не забравим кои сме, откъде идваме и накъде отиваме. Но когато си си вкъщи, сякаш не го оценяваш напълно.

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- Биха били динамични, прекарани в четене, учене и разговори с млади и амбициозни хора. Но най-вече бих отделила повече време за семейството си и да се насладя на морето, което много обичам.

- Нещата без които не можете?

- Не мога без семейството си, без приятелите си, без чашата кафе рано сутрин, хубавите филми и книгата преди сън.

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- В скучния свят на добрите хора. И естествено в собствения си дом тук в Бургас.